"Възгледите на един учител за Народното творчество" на Камен Донев - Смехотерапия от класа

                За мен има два вида пътувания - на тялото и на душата. Първия вид е когато посетиш ново и интересно място, а вторият когато отскочиш до близкия театър, кино или опера и дариш душата си с прекрасната възможност да се наслади на дарбата на другите. Ето това успях да направя и аз снощи. От доста отдавна слушах хвалебствия по адрес на Камен Донев и неговата постановка " Възгледите на един учител за народното творчество", но снощи установих че всичко което съм чула за него  не е било достатъчно красноречиво.

 "За Народното творчество" е най-прекрасната, най-забавната, най-поучителната и пълна с истории за нашите си житейски неща постановка, която съм гледала!

 Около 2 часа смях, смях и пак смях и толкова смях, че накрая се превиваш на мястото си и се чудиш как е възможно един човек да възпроизведе толкова много неща, имена, истории, да говори толкова бързо, да танцува толкова разнообразни народни танци, да пее песни от коренно различни области и всичко това с толкова много чувство все едно го прави за първи път!  

 

Определено не му беше първия път, нито пък за последен. В залата на театър Българска Армия имаше хора, които са го гледали по 5-6 пъти и все пак бяха приятно изненадани тъй като Камен Донев винаги променя историите, които разказва, винаги интерпретира нещата по един нов интересен и незабравим начин!

     И за финал нямам какво друго да кажа освен  - ако сте го гледали, направете го отново, а ако не сте го гледали незабавно си купете билети за следващата постановка - смехотерапията е гарантирана!

Пасау - перлата на Южна Бавария

   
   За съжаление ние хората толкова бързаме да "живеем живота си" и в стремежа си да го направим все се вслушваме в думите на другите: "... това и това трябва да видиш поне веднъж в живота си... там и там трябва да отидеш поне веднъж, докато си жив...".

Е хубаво де, но света не е само Рим, Ню Йорк, Париж, Лондон и Бразилия...., макар че да си призная съм на път да посетя точно първата спирка от този списък... все пак хората са го казали!

Точно преди 2 месеца написах ето тези редове, които дори на мен, като техен автор, ми звучат сухо и скучно. Става въпрос за един град в Южна Германия, наречен Пасау (Passau),  който по стечение на обстоятелствата т.е приятел (който да ми каже за една европейска програма)+късмет (да ме одобрят)+ подкрепата на още няколко приятели(да ме окуражават, че ще се справя с билета, прекачването, езика, курса и всичко останало) аз успях да посетя в началото на Април. Аз като един средностатистически любител пътешественик, четец, човек опитващ се да понаписва туй онуй от време на време, си признавам, че Германия не беше сред Топ 10 на мечтаните дестинации. Не че нещо, но май и другите хора не са фенове на тази страна, защото и се носи славата на студена и дистанцирана страна с подобни жители. Разбира се за жителите няма да споря, но страната има своите превъзходни кътчета, каквото се оказа и Пасау!

Когато обаче се опитах да понауча малко повечко къде точно ще вървя се оказа, че в Интернет има точно подобна на спомената от мен "суха" информация в комбинация с красиви снимки, но не можах да намеря нещо живо т.е нечии разказ, нечия снимка с живот в нея, някоя снимка със собствена история. 

Ето защо реших да споделя моите снимки с моята история и да разкажа за този истински райски кът, разположен в прегръдките на трите реки - Дунав, Илц и Ин.

Оказа се, че числото 3 е много специално за Пасау - "Град на три реки", трите реки имат три цвята, текат в три различни посоки, града е разположен в регион между три столици и съответно три държави - Мюнхен (Германия), Виена (Австрия) и Прага (Чехия), разбира се да не забравям и за трите кули на катедралата, които се извисяват над града!

Вярно е че града има много музеи, повярвайте и много църкви, чиито камбанен звън огласяваше околността на всеки кръгъл час, има си и университети, на които се дължат многото младежи, които може да срещнете в този иначе тих град. 

Това обаче не е единственото лице на Пасау.... 

 Пасау е един чист и подреден град, с красиви спретнати къщи, боядисани в красиви цветове, с цветя по первазите и в малките градинки, и по кръстовищата и въобще, където е имало малко свободно място хората са засадили цветя и то красиви и поддържани...

Разбира се какво е един град, па макар и с древна история, без молове, магазини и магазинчета...

 

Градът е истински рай за хората, които обичат спокойните разходки, за тези които не страдат от носталгия по клаксоните, псувните и паркирането тип "арабин в пустиня", разбира се не е за пренебрегване и факта, че велосипедите са повече от колите, и че на практика по улиците в града нямаше или поне не видях тротоари. Всичко е с павета и единствено малко по правоъгълни такива очертават къде е шосето за колите и къде мястото за пешеходците. С две думи "велосипеден рай"! Имаха си хората своеобразни паркинги за велосипеди и то на доста места из града.

И все пак сме в Германия, а с какво е известна тя.... с бирааааааа
Затова Пасау си има и пивоварна, може и да не е единствената, но тази посетихме...

 


















И тъй като още с тръгването всички ми казаха, че трябвало като съм в Германия задължително да пия бира, нямаше как да не го направя, макар че хич не съм "бирен фен"!

За протокола съм длъжна да отбележа, че бирата ми хареса, защото е по-лека и мека на вкус от нашенската!

Тук е мястото да отбележа едно мое изумление, а именно вълшебния шоколад, на който се натъкнах в едно магазинче в центъра на града. Там се чувствах като малко дете в магазин за играчки! Въпросният магазин се казва Hussel и определено си заслужава да се посети и да се опитат от вкусотиите му...

         Та след това лирическо отклонение да продължа с града. По време на туристическата обиколка ми направи впечатление, че паветата по тесните улички в една част от града са боядисани в различни цветове, а по самите сгради на тези улички имаше различна украса. Първоначално реших, че е част от някакъв фестивал състоял се наскоро, но гида ни обясни, че това е просто декорация, която местните хора поставят, за да им е по-приятно и красиво. Що се отнася до боята по улицата се оказа, че едно време търговците от близките магазинчета смятали, че така ще привлекат туристите към техните стоки и така се е зародила тази традиция.

Както вече споменах в града има множество църкви, чиито камбанен звън те изтръгва от мислите ти на всеки кръгъл час. Разбира се понякога в 7 часа сутринта този камбанен звън е малко стряскащ, особено ако иначе прекрасния ви хотел се намира точно срещу някоя от тези църкви, както беше в моя случай.
Най-известната катедрала в Пасау е катедралата Св Стефан (St.Stephan'Cathedral), барокова църква датираща от 1688г. От вън Катедралата е много красива, но когато влезете вътре направо оставате без дъх, защото на едно относително малко пространство има десетки прекрасни творби и скулптури на талантливи творци. Св Стефан е известна по света и с факта, че там се намира най-големия катедрален орган в света. За съжаление не успях да го чуя, но поне успях да го видя. В Катедралата се влиза и снима свободно, но вътрешността не е добре осветена, поради което и снимките ми не са с особено добро качество, но все пак държа да ги споделя...

По време на обиколките из града се натъкнах на множество красиви сгради, добре подредени, спретнати и чистички. Една особено много ме впечатли - красива къща в тюркоазен цвят, която когато се доближих забелязах, че е покрита с нещо като кристали или камъни, а на места има и парченца от нещо като керамични фигурки, което ме изуми!

Ако някога попаднете в тази част от Европа задължително се поглезете и с една панорамна разходка с корабче по Дунав. Не намирам думи да опиша чувството да стоиш на носа на кораба, докато преминаваш под мостовете, покрай красивия парк, покрай дивите патици и белите лебеди, които необезпокоявани си плуват във водата, покрай красивите сгради...

"To be or not to be' - няколко причини да спрем и да се порадваме на живота

 

          С течение на времето научих, че когато нямаш очаквания, нещата се нареждат от само себе си по възможно най-прекрасния начин. Точно това се случи и с едно наглед непретенциозно мое пътуване до Пасау. Основната цел на това пътуване беше един workshop, който ми даваше възможност благодарение на Европейската програма Грюндвиг да посетия един за мен непознат град в Германия и в продължение на една седмица да се науча или поне да опитам да науча как да изразявам себе по вербален и невербален начин, как да овладявам стреса и емоциите си с помощта на театъра. Ето това беше същността на курса "To be or not to be", който малко или много промени живота ми, мирогледа и самооценката ми. 

Както вече казах, когато не очакваш нищо не се и разочароваш от нищо, а просто приемаш нещата такива каквито са. Това направих и с 5 часовия си престой на летището във Виена, докато чакам самолета си .... но понякога да поседиш на летище и то такова е много забавно. Многообразието от хора, цветове и съдби които преминават покрай теб е невероятно. Всеки един мъж, жена или дете са колкото различни едни от други толкова и еднакви!

Невероятно е усещането да си сред хора от целия свят, да си част от този безспирен поток от лица....

Разбира се трябва да спомена, че да си в Германия и немци да организират нещата има едно огромно приемущество, а именно прецизното изпипване и на най-малките детайли, точността и любезността. Да, любезност, аз лично никога не съм слагала тази дума с думата Германия или немец в едно изречнение, но е факт че колкото са сдържани тези хора, толкова са и любезни и винаги са готови да ти помогнат ако могат.

Най-интересното през тази седмица не бяха нито забележителностите на този прекрасен град,

 

 нито разходката с корабче по Дунав, нито хубавата храна, пивоварната която посетихме или пък шоколада, от който съм възхитена. 

      Най - интересното на тази седмица беше групата, която се оформи - около 20 представители на държави от цяла Европа, избрани измежду повече от 1000 души.  В началото ние бяхме просто мъже и жени от Италия, Испания, Румъния, Латвия, Литва, Люксенбург, Гърция, Турция и разбира се България. Хора ти подават ръка, усмихват се казват различни имена, които ти така или иначе не помниш, но и ти подаваш ръка и се усмихваш....

За една седмица нашия прекрасен учител Wolfram J. Starczewski направи от тази инак разнолика група едно цяло. И като казвам едно цяло, за мен наистина станахме едно цяло.

 

Не само заради упражненията за дишане, груповите упражнения, активното слушане и гледане, звуците, изразяването на нашите силни и слаби страни, споделянето на някои от най-съкровенните ни неща с тези непознати хора беше поне за мен едно напълно ново и много приятно изживяване. Както се казва "спойката" между нас стана, защото имаше "химия", защото всички бяхме на една вълна и осъзнавайки че сме там само за един миг от живота си просто дадохме най-доброто от себе си и взехме най-доброто от останалите. Разбира се в началото да допуснеш толкова непознати хора да погледнат в душата ти не е лесна работа, но след това когато намериш сродни души е толкова лесно да говориш за какво ли не. За съжаление така или иначе нямахме време да се опознаем, защото човек дори в такива ситуации прави осъзнат или не избор за това с кого да прекарва повече време и с кого не. 

Най-важното беше обаче, че излязохме поне за една седмица от обичайните ни житейски коловози,  че отворихме съзнанието си за новите неща, за тези които ни заобикалят но ние някак си не ги забелязваме...

Ето и някои от основните идеи, които трябваше да осъзнаем сами за себе си посредством привидно забавни игри:

 - всеки един от нас в даден момент е Крал или Кралица, носещ тежка корона върху главата си, а в следващия момент се превръща в слуга, който покорно поставя същата корона на главата на друг Крал или Кралица.

 - в живота ние често избираме или просто се превръщаме в кукловоди или в кукли. Колкото и смешно и забавно звучи в същност не е лесно да си кукла, защото трябва изцяло да се довериш на своя кукловод. Да си кукловод също е тежка задача, защото носиш огромната отговорност за своята кукла. Едно погрешно движение и куклата може да се разпадне на хиляди парчета.

 - доверието е нещо, което ние много старателно избягваме да развиваме и практикуваме. Всички ние много добре знаем колко е трудно да се доверим на някой. Да вървиш със завързани очи, докато някой те направлява, звучи като детска игра, но повярвайте съвсем не е така. Мнозина от нас просто неможаха да се доверят изцяло на човека, който ги напътстваше и стъпвака неуверено  и боязливо. 

 - пораствайки ние прибираме "детето в нас" някъде надълбоко в съзнанието си и затрупваме спомена за него под хилядите грижи, проблеми и перипетии.... То обаче си стои там и чака, и именно игрите и упражненията през тази една седмица извадиха на показ, поотупаха от прахоляка на съзнанието ни "Детето" в нас... 

В наши дни рядко може да видиш хора на различна възраст от 25 до 55 с различни религии, социялен статус и манталитет да си подават тенис топка в стаята, да играят на "Полицай и престъпник", да издават звуци от рода на "Са- са-са-са" .....

 

Няма как да не спомена и за възможността, която имахме, да изиграем или по-скоро да интерпретираме по наш си начин "Венецианския търговец" на Шекспир. Да четеш Шекспир на английски си беше доста трудно за мен лично, но думите не бяха от значение, защото понякога жестовете и изражението ни "говорят" много по-силно, отколкото думите. Разбира се аз по стечение на обстоятелствата бях лошия лихвар еврейн Шейлок!

          Благодаря от сърце на всички, които ме подкрепиха в това мое начинание, на хората които го организираха и най-вече на тези King &Queens, от които научих толкова много!