Още от началото искам да предупредя, че не съм родоотстъпничка, както биха ме нарекли мнозина от "широкоскроените" ми съграждани. Казвам го не за друго, а защото това което видях и за което искам да разкажа са просто моите обектнивни впечатления от този величествен град.
След кратка справка в необятния Интернет се спрях на една фирма, предлагаща екскурзии до там - исках всичко да е организирано и от мен да се изисква само разглеждане и наслада. Доста се двоумях дали да спомена името на фирмата тъй като съм невероятно доволна от тях, но знам че веднага ще реши драгия читател, че им правя реклама. Затова за сега няма да я назовавам, макар че познавайки себе си до финала мога и да променя решението си.
Пет дни след посещението ми в изненадващо приятния офис на туристическата фирма, вече бях пред Трафик маркет с няколко парцалки и бутилка родна минерална вода!.
След 2 филма, единия от които гледах а другия мен ме гледаше, стигнахме до границата. Там никакви проблеми кои какво е пренасял незнам, но минахме. На разсъмване навлязохме в предградията на Истанбул - нищо особено вилички тип прогимназия, с дворове пълни с зеленина и цветя.
Пристигнахме и в хотела. За него имах някои опасения, тъй като всички казват, че 3 звезди в Турция е като 2 в България. На тези хора ще им кажа, че ще има да вземат, защото и една трета от нашите хотели 3 звезди не са като този. Вярно може и да съм пристрастна и съм сигурна че много
хора не биха се съгласили с мен, но това са си моите впечатления. За интересуващите се хотела се казва Ayama II - стаята ми беше чиста, чаршафите изгладени, кърпите в банята - 4 на брой, всяка сутрин се менят и чаршафите и кърпите. Закуската беше тип шведска маса - сирене, домати, яйца, кашкавал, кисело мляко, млюсли -за хората на диета, невероятни сушени кайсии, хлебчета, много вкусни пурички, маслини....
След 2 филма, единия от които гледах а другия мен ме гледаше, стигнахме до границата. Там никакви проблеми кои какво е пренасял незнам, но минахме. На разсъмване навлязохме в предградията на Истанбул - нищо особено вилички тип прогимназия, с дворове пълни с зеленина и цветя.
Пристигнахме и в хотела. За него имах някои опасения, тъй като всички казват, че 3 звезди в Турция е като 2 в България. На тези хора ще им кажа, че ще има да вземат, защото и една трета от нашите хотели 3 звезди не са като този. Вярно може и да съм пристрастна и съм сигурна че много
хора не биха се съгласили с мен, но това са си моите впечатления. За интересуващите се хотела се казва Ayama II - стаята ми беше чиста, чаршафите изгладени, кърпите в банята - 4 на брой, всяка сутрин се менят и чаршафите и кърпите. Закуската беше тип шведска маса - сирене, домати, яйца, кашкавал, кисело мляко, млюсли -за хората на диета, невероятни сушени кайсии, хлебчета, много вкусни пурички, маслини....
Тъй като настанаването става след 12 часа - за разлика от нашенско, в Турция хотелските стаи се освобождават към 12 часа, ние се отправихме на панорамна обиколка на града, а той повярвайте си е доста голям - скромните 160км дължина и официалните 14млн.жители - за неофициалните Вие решете колко са...
Обиколката беше невероятна - Синята джамия; създадена 1609-1616 по разпоредба на султан Ахмет Първи, наречена на негово име, но останала в историята като Синята джамия, заради използваната синя бояи сините керамични плочи>, Египетския обелиск;издигнат пред храма на К
арнак в Луксор през 1490г.пр.н.е. от фараона Тутмос Трети в чест на победата му при Месопотамия,по-късно донесен в Истанбул от един
римски император>, Колоната на Константин, фонтанът на Вилхем;чешма с осмоъгълна форма, намираща се на входа на хиподрума, подарък за султан Абдулахамид Втори от германския император Вилхем Втори>. Със сигурност да четете тези имена е едно, а да ги видите със собствените си очи е съвсем друго и всичко това придружено с разказа на екскурзовода. Разбира се нищо неможе да се сравни с гледката на Босфора и преминаването по един от трите моста, свързващи Европейската и Азиатската части. Гледката е поразителна, панорамата незабравима. Знам, че звуча като агитатор, но града ме заплени. Това си личи и по скромните 800 снимки, които успях да направя. Не нямам японски корени, но бях с дигиталния фотоапарат като японе
ц на екскурзия...! Това обаче ми даде възможността да споделя красотите на този многовековен град с вас, посредством тези снимки.
Посетихме и прочутата църква Свети Стефан - първоначално построена от дърво, но след два пожара, е била направена поръчка в Австрия за желязна конструкция. Тя е била доставена с кораб и е сглобявана повече от месец. Наистина отвън има странен вид
в смисъл, че не се вижда всеки ден църква от метални листове. Вътре обаче усещането е като във всеки друг наш храм. Аз имах късмета да е отворена за посетители - запалих свещ и си купих икони!
Друго място, което всеки посетил Истанбул трябва да види е двореца Долмабахче - българският език е богат, но все пак ми е трудно да определя точните думи за това място - великолепен израз на стремежа за величие и пример за майсторството на занаятчии и майстори от целия свят. Дворецът е невероятно, спиращо дъха място!. Изграден е от Карабет Балиан в периода 1843-1856г. Дворецът има 285 стаи и 43 зали. Целият оригинален декор на двореца, мебелите, килимите, пердетата и всички други вещи са запазени, дори стъклата са автентичи. Това е място, на което вс
е още могат да се видш прекрасния 500кг полилей, подарък от Английската кралица, платна на Айвазовски, мечи кожи от Русия, великолепни шедьоври от слонова кост, камини от мрамор в нежно розово и зелено, невероятни килими, макар и поизбелели от времето, но все пак вп
ачатляващи с размерите и изработката си. Според повечето хора двореца Долмабахче е по-голям от Версайския дворец <там все още не съм била, но като го посетя и него ще ви кажа със сигурност кой е по-голям>. Поради големия туристически интерес, за да се съкрати обиколката, беше забранено снимането дори срещу заплащане, но когато затворя очи дори сега е пред очите ми невероятното стълбище, в предверието на което султана е карал посланиците да го чакат.Разбира се както пред всяка джамия, така и тук има голям съд с найлонови торбички, които се поставят на краката. В противен случай хилиядите туристи, които прииждат от близо и далеч - с автобуси, самолети или скромни 11 етажни лайнери, които са честа гледка в пристанището наблизо, биха разрушили тези шедьоври на изкуството.
арнак в Луксор през 1490г.пр.н.е. от фараона Тутмос Трети в чест на победата му при Месопотамия,по-късно донесен в Истанбул от един
римски император>, Колоната на Константин, фонтанът на Вилхем;чешма с осмоъгълна форма, намираща се на входа на хиподрума, подарък за султан Абдулахамид Втори от германския император Вилхем Втори>. Със сигурност да четете тези имена е едно, а да ги видите със собствените си очи е съвсем друго и всичко това придружено с разказа на екскурзовода. Разбира се нищо неможе да се сравни с гледката на Босфора и преминаването по един от трите моста, свързващи Европейската и Азиатската части. Гледката е поразителна, панорамата незабравима. Знам, че звуча като агитатор, но града ме заплени. Това си личи и по скромните 800 снимки, които успях да направя. Не нямам японски корени, но бях с дигиталния фотоапарат като японе
ц на екскурзия...! Това обаче ми даде възможността да споделя красотите на този многовековен град с вас, посредством тези снимки. Посетихме и прочутата църква Свети Стефан - първоначално построена от дърво, но след два пожара, е била направена поръчка в Австрия за желязна конструкция. Тя е била доставена с кораб и е сглобявана повече от месец. Наистина отвън има странен вид
в смисъл, че не се вижда всеки ден църква от метални листове. Вътре обаче усещането е като във всеки друг наш храм. Аз имах късмета да е отворена за посетители - запалих свещ и си купих икони! Друго място, което всеки посетил Истанбул трябва да види е двореца Долмабахче - българският език е богат, но все пак ми е трудно да определя точните думи за това място - великолепен израз на стремежа за величие и пример за майсторството на занаятчии и майстори от целия свят. Дворецът е невероятно, спиращо дъха място!. Изграден е от Карабет Балиан в периода 1843-1856г. Дворецът има 285 стаи и 43 зали. Целият оригинален декор на двореца, мебелите, килимите, пердетата и всички други вещи са запазени, дори стъклата са автентичи. Това е място, на което вс
е още могат да се видш прекрасния 500кг полилей, подарък от Английската кралица, платна на Айвазовски, мечи кожи от Русия, великолепни шедьоври от слонова кост, камини от мрамор в нежно розово и зелено, невероятни килими, макар и поизбелели от времето, но все пак вп
ачатляващи с размерите и изработката си. Според повечето хора двореца Долмабахче е по-голям от Версайския дворец <там все още не съм била, но като го посетя и него ще ви кажа със сигурност кой е по-голям>. Поради големия туристически интерес, за да се съкрати обиколката, беше забранено снимането дори срещу заплащане, но когато затворя очи дори сега е пред очите ми невероятното стълбище, в предверието на което султана е карал посланиците да го чакат.Разбира се както пред всяка джамия, така и тук има голям съд с найлонови торбички, които се поставят на краката. В противен случай хилиядите туристи, които прииждат от близо и далеч - с автобуси, самолети или скромни 11 етажни лайнери, които са честа гледка в пристанището наблизо, биха разрушили тези шедьоври на изкуството.
Долмабахче е наистина едно "малко"бижу на самия бряг на Мраморно море, мястото където през 1938г. е починал така почитаният тук Кемал Ататюрк. За съжаление по време на моето посещение не беше разрешено снимането в двореца дори срещу заплащане заради огромния наплив от туристи, а иначе 6лири за фотоапарат и 15 лири за камера.
Друго прочуто място в Истанбул е небезизвестния Капалъчарши - покрития пазар - създаден през 1461г. по заповед на султан Мехмед Завоевател като пазар за дюкяни да търгуват с различни текстилни изделия. С времето"чаршията" се разраства постепенно. Първоначално е била изградена от дърво, но след пожар е ремонтирана и направена от тухли и камъни, придобивайки днешния си облик.
Повярвайте ми това място е рай за хората, които обичат да се пазарят и да им отделят цялото внимание на света, рай разположен като чели на няколко свързани улици, където шанса да се изгубите е доста голям. Златото гали окото в началото, но след това незнаеш в този магазин влизал ли си или не, защото те са еднакви отрупани с накити, с по един или двама продавачи приканващи ви с мили думи да влезете. Направите ли тази грешка те ви вадят от пиле мляко и не спират усмихвайки се да ви казват "комшу цена само като за теб". Разбира се може да се пазарува в турски лири, евро, долари и каквото си поискате. Цената много бързо преминава от една валута в друга и всямо магазин
че е снабдено с няколко калкулатура така продавачите комуникират на езика на парите с хора от всички краища на света.
че е снабдено с няколко калкулатура така продавачите комуникират на езика на парите с хора от всички краища на света.
Пазарлъка е задължителен за каквото и да било. Сред многоликата тълпа се промъкват мъже с турски чай, които тук се пие в промишлени количества - около 1/3 запарка от турски чай и 2/3 гореща вода. Разбира се ако се заседите в някои магазин веднага се сервира чай или кафе по желание на "клиента".
За щастие ние го посетихме в прохладен ден, защото дори не и
скам да си представям каква е температурата на това място през летните горещини..
скам да си представям каква е температурата на това място през летните горещини..
Злато, локум, сини очи за късмет, красиви шалове, невероятни керамични чинии и съклени свещници във всякакви цветове са само малка част от предлаганата стока. Според нашият екскурзовод за съжаление Капълъ чарши се е променил под напора на хилядите туристи идващи всеки ден на талази. Златото вече нее най-евтино на това място, напротив в града може да се закупи много по-изгодно отколкото на прослолутия пазар, но удоволствието да се пазариш е незабравимо наистина. Кой печели и кои губи никои не може да каже...
разказа не свършва до тук има и още
разказа не свършва до тук има и още
