С течение на времето научих, че когато нямаш очаквания, нещата се нареждат от само себе си по възможно най-прекрасния начин. Точно това се случи и с едно наглед непретенциозно мое пътуване до Пасау. Основната цел на това пътуване беше един workshop, който ми даваше възможност благодарение на Европейската програма Грюндвиг да посетия един за мен непознат град в Германия и в продължение на една седмица да се науча или поне да опитам да науча как да изразявам себе по вербален и невербален начин, как да овладявам стреса и емоциите си с помощта на театъра. Ето това беше същността на курса "To be or not to be", който малко или много промени живота ми, мирогледа и самооценката ми.
Както вече казах, когато не очакваш нищо не се и разочароваш от нищо, а просто приемаш нещата такива каквито са. Това направих и с 5 часовия си престой на летището във Виена, докато чакам самолета си .... но понякога да поседиш на летище и то такова е много забавно. Многообразието от хора, цветове и съдби които преминават покрай теб е невероятно. Всеки един мъж, жена или дете са колкото различни едни от други толкова и еднакви!
Невероятно е усещането да си сред хора от целия свят, да си част от този безспирен поток от лица....
Разбира се трябва да спомена, че да си в Германия и немци да организират нещата има едно огромно приемущество, а именно прецизното изпипване и на най-малките детайли, точността и любезността. Да, любезност, аз лично никога не съм слагала тази дума с думата Германия или немец в едно изречнение, но е факт че колкото са сдържани тези хора, толкова са и любезни и винаги са готови да ти помогнат ако могат.
Най-интересното през тази седмица не бяха нито забележителностите на този прекрасен град,
нито разходката с корабче по Дунав, нито хубавата храна, пивоварната която посетихме или пък шоколада, от който съм възхитена.
Най - интересното на тази седмица беше групата, която се оформи - около 20 представители на държави от цяла Европа, избрани измежду повече от 1000 души. В началото ние бяхме просто мъже и жени от Италия, Испания, Румъния, Латвия, Литва, Люксенбург, Гърция, Турция и разбира се България. Хора ти подават ръка, усмихват се казват различни имена, които ти така или иначе не помниш, но и ти подаваш ръка и се усмихваш....
За една седмица нашия прекрасен учител Wolfram J. Starczewski направи от тази инак разнолика група едно цяло. И като казвам едно цяло, за мен наистина станахме едно цяло.
Не само заради упражненията за дишане, груповите упражнения, активното слушане и гледане, звуците, изразяването на нашите силни и слаби страни, споделянето на някои от най-съкровенните ни неща с тези непознати хора беше поне за мен едно напълно ново и много приятно изживяване. Както се казва "спойката" между нас стана, защото имаше "химия", защото всички бяхме на една вълна и осъзнавайки че сме там само за един миг от живота си просто дадохме най-доброто от себе си и взехме най-доброто от останалите. Разбира се в началото да допуснеш толкова непознати хора да погледнат в душата ти не е лесна работа, но след това когато намериш сродни души е толкова лесно да говориш за какво ли не. За съжаление така или иначе нямахме време да се опознаем, защото човек дори в такива ситуации прави осъзнат или не избор за това с кого да прекарва повече време и с кого не.
Най-важното беше обаче, че излязохме поне за една седмица от обичайните ни житейски коловози, че отворихме съзнанието си за новите неща, за тези които ни заобикалят но ние някак си не ги забелязваме...
Ето и някои от основните идеи, които трябваше да осъзнаем сами за себе си посредством привидно забавни игри:
- всеки един от нас в даден момент е Крал или Кралица, носещ тежка корона върху главата си, а в следващия момент се превръща в слуга, който покорно поставя същата корона на главата на друг Крал или Кралица.
- в живота ние често избираме или просто се превръщаме в кукловоди или в кукли. Колкото и смешно и забавно звучи в същност не е лесно да си кукла, защото трябва изцяло да се довериш на своя кукловод. Да си кукловод също е тежка задача, защото носиш огромната отговорност за своята кукла. Едно погрешно движение и куклата може да се разпадне на хиляди парчета.
- доверието е нещо, което ние много старателно избягваме да развиваме и практикуваме. Всички ние много добре знаем колко е трудно да се доверим на някой. Да вървиш със завързани очи, докато някой те направлява, звучи като детска игра, но повярвайте съвсем не е така. Мнозина от нас просто неможаха да се доверят изцяло на човека, който ги напътстваше и стъпвака неуверено и боязливо.
- пораствайки ние прибираме "детето в нас" някъде надълбоко в съзнанието си и затрупваме спомена за него под хилядите грижи, проблеми и перипетии.... То обаче си стои там и чака, и именно игрите и упражненията през тази една седмица извадиха на показ, поотупаха от прахоляка на съзнанието ни "Детето" в нас...
В наши дни рядко може да видиш хора на различна възраст от 25 до 55 с различни религии, социялен статус и манталитет да си подават тенис топка в стаята, да играят на "Полицай и престъпник", да издават звуци от рода на "Са- са-са-са" .....
Няма как да не спомена и за възможността, която имахме, да изиграем или по-скоро да интерпретираме по наш си начин "Венецианския търговец" на Шекспир. Да четеш Шекспир на английски си беше доста трудно за мен лично, но думите не бяха от значение, защото понякога жестовете и изражението ни "говорят" много по-силно, отколкото думите. Разбира се аз по стечение на обстоятелствата бях лошия лихвар еврейн Шейлок!
Благодаря от сърце на всички, които ме подкрепиха в това мое начинание, на хората които го организираха и най-вече на тези King &Queens, от които научих толкова много!
