Рим - Една сбъдната мечта - Ден 1 ( втора част )

...след църквата "Санта Мария Маджоре" решихме да тръгнем по-някой от големите булеварди и да се поразходим, да "опипаме почвата", както се казва. В раздумки и зяпане по сградите ненадейно се озовахме пред един от символите на Рим - Колизеума. За първи път видях Колизеума в далечината, като фон на един парк. 

Наистина хората са били грандомани, няма спор. Голям, величествен, всяващ респект...всичко може да се каже за Колизеума. Разбира се тези думи се отнасят и за опашките, които се виеха пред входа. Много бях чела за прослолутото висене пред най-големите забележителности в Рим, но когато за първи път видях тълпата се стъписах. Решихме да си оставим Колизеума за следващия ден, когато щяхме да дойдем ако не друго то поне по-рано. Това обаче не ни попречи да разгледаме местата, достъпни без да се заплаща вход и без да се виси на опашки.

Арката на Константин

Внушителната Арка на Константин се намира между Колизеума и хълма Палатин. Арката е истинско произведение на изкуството и определено приковава погледа. За да направи своята арка, Константин сваля релефи от паметниците на императорите Траян, Адриан и Марк Аврелии. Стигнали са до там, че са гравирали неговия облик върху техните тела! 

Разбира се няма как да не спомена и стотиците хора, които обикалят, по групи с водачи, които носеха какво ли не само и само да ги забележат и да не изгубят някой от групата  - смешни изкуствени цветя, чадъри, пръчки и парцали вдигнати високо над главите им. Имаше и десетки мургави продавачи на какво ли не - от вездесъщите магнити, през ризници до стативи за фотоапарати и шапки. 

Един съвет: носете си вода, защото пред Колизеума тя е около 2 евро за  500 мл и не бързайте с дрънкулките, защото  из целия Рим те  са едни и същи, но на доста различни цени!

Продължихме с леката си разходка около Колизеума...

Търговията е обсебила това място. Срещу няколко евро можеш да се снимаш в римски одежди...

Следвайки тълпата се озовахме пред един съвременен монумент, наречен "Сватбената торта" заради пресилената си помпозност. Всъщност това е "Комплекса Виториано", издигнат в чест на първия крал на обединена Италия - Викторио Емануил II. По принцип хората казват, че не му е мястото там, че не се вписвал сред тези исторически забележителности, но аз мисля че след като всичко е огромно и помпозно, значи и той трябва да бъде такъв и определено ми хареса!

                                                

 гвардейци на пост

Първото нещо, което ми направи впечатление беше един господин, който постоянно подвикваше на хората да не сядат по стълбите защото било забранено и неуважително. А то човек как да си направи една хубава снимка без да приседне...

Иначе вътре може да пообиколите, няма вход, но не ме грабна особено много - стотици знамена, оръжия и други "тъкъми" от войната. 

За мен гледката от самата сграда и самата сграда са доста по - впечатляващи.

Ето и някои от гледките, които се разкриват от стълбите на Виториано (без да сядате!)

На практика огромните статуи на върха на Комплекса се виждат от почти всяка точка на Рим. Ето защо за трите дни престои имах "честта" да ги снимам от всякакви посоки, под всякакви ъгли.

След "Сватбената торта", както я наричат, решихме че няма да е лошо да се насочим обратно, все пак нямаше нужда да се губим още първия ден!

Рим - Eдна сбъдната мечта - Ден 1 (първа част)

       

 Незнам защо, но дълго време отлагах момента, в който ще седна да разкажа за Моето лично откриване на Рим!

Може би дълбоко в мен се съмнявах до сега, че ще намеря точните думи, за да опиша преживяното, емоциите, видяното и това, което определено един ден ще ме върне отново там пред Портите на Вечния Град!

           По ред причини тази 2012г беше паметна за мен и имаше доста малки и големи причини да си подаря така мечтаното пътуване до Рим. Може би 5 месеца преди заветния месец Май започнах да проверявам полетите на Wizz Air. Тук е момента да вметна, че при тази авиокомпания не важи, че колкото по-рано си закупиш билетите, толкова по-евтини са те. Поне не в моя случай.

И така, след като си намерих спътник в лицето на самоотвержената Люси, започнах да кроя планове какво ще видим, къде ще спим, как ще стигнем и т.н, или както обичам да казвам аз, започнах "да си пиша домашното".
От различни книжки (Пеша из Рим на National Geographic и Джобен пътеводител Рим на Софтпрес) и различни пътеписи и разкази за Рим си извадих на един лист местата, които би било прекрасно ако смогнем да разгледаме. Разбира се и по малко информация за тези местенца, тъй като сами си организирахме нещата и нямаше да има кой да ни обяснява.

Ето го и първоначалния списък:

Трастевере, Фонтана на Мавъра, Фонтана на Четирите реки, Колоната на Марк Аврелий, Компрекс Виториано, Триумфалната арка на Константин I, Музеят на Леонардо Да Винчи, Ватикана, Базиликата Св Петър, Сиктинската капела, Фонтана Ди Треви, Колизеума, Римския форум, Църквата Сан Клементе, Траяновата врата, Пантеона, "Санта Мария сопра Минерва", Площад Навона, Крепостта " Сан Анджело", площад Испания, Кампо ди Фиоре, Църквата Св св Кирил и Методий, Испанските стълби, площад Венеция и евентуално ако остане време Градините на Боргезе, квартала Трастевере, зоопарка и фонтана с костенурките.
Имаше обаче няколко не чак дотам "Римски неща", на които много държах - Египетските обелиски, стаята посветена на мумиите във Ватикана и Статуята на Слон на Бернини, наречена незнайно защо "Пиленцето" . Първите две бяха свързани естествено със страстта ми по Египет!

Пътуването

Така неусетно дойде и заветния ден 17.05.2012г. С принтирания билет, "написаното домашно", малко парцалки в една чанта, отговаряща на така наречените стандарти за ръчен багаж на Wizz Air, в 4 и 30 сутринта се насочихме към летището. Въобще не ми се говори за неуредиците там и за това, че "скоро няма да стигнем Европейците". Единственото нещо, което имаше значение беше че съм на път да сбъдна една своя мечта, защото ако само преди година някой ми беше казал че ще летя до Рим, щях да му се изсмея в лицето!

За пътуването със "самолетчето" мисля да не отделям много време нито пък да хабя думи. Още от летището така ме "предразположиха" с високите цени на каквото и да било на терминала, липсата на място да се поседне и т.на. Разбира се "идилията" беше допълнена от досадните италианчета, които не са и чули, че може да се говори и тихо. Най-смешното от всичко беше, че повечето пътници бяха чужденци, а нашенските стюардеси си говореха само на български, пък който разбрал разбрал...
В самолета първия ми шок беше репликата "сядайте където има място само не отпред и по средата т.е на местата с повечко място за краката, защото те били по - скъпи. За първи път чувам при наличието на билет с упоменато място да си сядаме, където си искаме!
 Иначе тясно и всичко се заплаща, освен въздуха, който дишате, но той си е включен в цената на билета най-вероятно!

Първи стъпки в Италия

След около 2 часа зяпане през прозореца най-накрая кацнахме на Фиуминчино. Верен приятел,  в лицето на Денка, ни беше дал достатъчно информация как да стигнем до хотела ни, а именно с Terravision. Билета в едната посока е 6 евро, а ако закупите двупосочен струва 11 евро. Автобусите са брандирани и лесно се разпознават. В самото летище има тяхно гише, от което може да получите информация ако вече не сте проучили сайта им http://www.terravision.eu
Иначе стоянката им може да намерите като излезете пред входа и тръгнете на дясно. След около 200-300м (не съм сигурна за точното разстояние) ще видите табелка или самите автобуси. Билети може да си закупите от самия автобус, от човек който минава преди да тръгне автобуса. Пътуването е около час, а разписанието е доста удобно, защото почти на всеки 30-40мин. има автобус.
Тъй като пристигнахме сутринта, пътуването до центъра на Рим се оказа точно в "час пик". Докато наблюдавах в захлас новия град, забележителностите, покрай които минавахме, нямаше как да не забележа че е пълно с автомобили, с каращи от всякъде мъже и жени с мотопеди, с поочукани коли, но никъде при този трафик всички изглеждаха много по-спокойно, отколкото съм свикнала да виждам и "чувам" по родните софийски улици.
Най-накрая стигнахме до ЖП гарата, където е и крайната спирка на автобуса. Там има и Terravision caffe, от където може да получите различна информация, да си купите билет за връщане или просто да пиете едно кафе. Предварително, след доста проучване и не без известна помощ, си бяхме резервирали през booking.com двойна стая в хотел Palma Residence. Тук е мястото да направя и една чистосърдечна реклама на този хотел и на любезните момичета на рецепцията, които в последствие разбрах че са румънки. Говорят си идеален английски, предлагат чудесна закуска (кроасан със сладко - божествен, кафе и сок ), която всъщност не беше включена в офертата при резервацията на стаята, дават карта на града, помагат с информация ,когато могат, и най-важното рецепцията работи 24часа. Стаята ни не беше в частта на хотела, където е рецепцията, а на едни 20м, които могат да са проблем само за големите мрънкала. За стаята - голямо удобно легло за двама, чисто, на първия етаж, на самата улица, както се казва, но дограмата изолираше абсолютно целия шум, банята чиста с кърпи достатъчно за 4 души, с малък хладилник. Абе с две думи всичко необходимо на поносима, за Рим цена, плюс код за достъп за добър Интернет.
Относно резервацията - колкото по-рано резервирате, толкова цените са по-изгодни. Един съвет за избора на хотел - четете рецензиите на хората, ако повечето се оплакват от еднакви неща имайте го наум. Разбира се не забравяйте, че за едни "сериозните минуси", за други са просто незначителни неудобства.

Първи стъпки из Вечния град

След като се настанихме и закусихме набързо решихме с Люси да се поразходим небрежно, да поогледаме какво има около нас... Абе с две думи да се потопим из Римските потайности.
Още с първите си крачки се натъкнахме на една църква, а в Рим дал Бог Църкви. Всъщност в сърцето на Рим има на всяка крачка някаква забележителност, нещо за разглеждане, нещо за снимане, нещо за разказване...
И така първата ни спирка се оказа Santa Maria Maggiore - "Голямата Богородица", красива църква покрай която през следващите 4 дни щяхме да минаваме поне по 2 пъти на ден, защото беше, както се казва, в "задния ни двор"!

За "Кашкавал туристите" с любов

         Преди броени дни за първи път чух термина "Кашкавал турист" и някак си все едно беше измислен точно за мен....

Все пак да започна историята от началото, както си му е реда!

Дойде ли лято моето сърце все към морето ме тегли, но тази година хем море, хем и малко планина имаше. Така моя милост се озова в подножието на Рила планина, в близост до Самоков. По някаква невероятна случайност открихме прекрасни бунгала - нови, чисти, спретнати, на добра цена и най-важното насред гората!

Та ето ме и мен на четиридневен "живот" сред природата. 

        Ден 1 - кеф и мързелуване край близката река,

а привечер превъзходна вечеря от пържоли, направени собственоръчно (не от мен разбира се).... пред бунгалото си имаше и огнище!

       Ден 2 - както обикновено времето се поразвали леекинко и разбира се неставаше за речно плажуване затова решихме да отидем до хижа Мальовица, ей така заради хубавия им чай.

Речено, сторено!

С МПСто до Централната планинска школа (ЦПШ)

 и от там по пътеката през гората.

Има няма 20-30м и стигнахме до една табела, която накратко ни инструктира какво да правим ако срещнем местните обитатели - мечките.

Да си призная, добре че нямаше подобна среща "очи в очи", защото съветите някак си щеше да ми е трудно да ги изпълня.

        Принципно пътя си беше много лесен, макар че доста се позатрудних. Аз, не че не си се познавам, но все пак си казах "...ами след като другите могат аз защо да не мога". Така си пъплех бавно нагоре, когато настигнахме едни приятни възрастни хорица и от тях чух така добре описващия ме термин "кашкавал турист"!

Честно казано много се смях и определено доста често го използвах по - късно. Обикновено хората взимат това разстояние за около 30мин, а на мен сигурно ми отне час, но важен е резултата, а именно че се качихме и пихме чай пред величествената гледка на планините. Гледката определено си заслужава катеренето, че и повече, защото наистина е великолепно там горе!

ето го и хижаря

"Възгледите на един учител за Народното творчество" на Камен Донев - Смехотерапия от класа

                За мен има два вида пътувания - на тялото и на душата. Първия вид е когато посетиш ново и интересно място, а вторият когато отскочиш до близкия театър, кино или опера и дариш душата си с прекрасната възможност да се наслади на дарбата на другите. Ето това успях да направя и аз снощи. От доста отдавна слушах хвалебствия по адрес на Камен Донев и неговата постановка " Възгледите на един учител за народното творчество", но снощи установих че всичко което съм чула за него  не е било достатъчно красноречиво.

 "За Народното творчество" е най-прекрасната, най-забавната, най-поучителната и пълна с истории за нашите си житейски неща постановка, която съм гледала!

 Около 2 часа смях, смях и пак смях и толкова смях, че накрая се превиваш на мястото си и се чудиш как е възможно един човек да възпроизведе толкова много неща, имена, истории, да говори толкова бързо, да танцува толкова разнообразни народни танци, да пее песни от коренно различни области и всичко това с толкова много чувство все едно го прави за първи път!  

 

Определено не му беше първия път, нито пък за последен. В залата на театър Българска Армия имаше хора, които са го гледали по 5-6 пъти и все пак бяха приятно изненадани тъй като Камен Донев винаги променя историите, които разказва, винаги интерпретира нещата по един нов интересен и незабравим начин!

     И за финал нямам какво друго да кажа освен  - ако сте го гледали, направете го отново, а ако не сте го гледали незабавно си купете билети за следващата постановка - смехотерапията е гарантирана!

Пасау - перлата на Южна Бавария

   
   За съжаление ние хората толкова бързаме да "живеем живота си" и в стремежа си да го направим все се вслушваме в думите на другите: "... това и това трябва да видиш поне веднъж в живота си... там и там трябва да отидеш поне веднъж, докато си жив...".

Е хубаво де, но света не е само Рим, Ню Йорк, Париж, Лондон и Бразилия...., макар че да си призная съм на път да посетя точно първата спирка от този списък... все пак хората са го казали!

Точно преди 2 месеца написах ето тези редове, които дори на мен, като техен автор, ми звучат сухо и скучно. Става въпрос за един град в Южна Германия, наречен Пасау (Passau),  който по стечение на обстоятелствата т.е приятел (който да ми каже за една европейска програма)+късмет (да ме одобрят)+ подкрепата на още няколко приятели(да ме окуражават, че ще се справя с билета, прекачването, езика, курса и всичко останало) аз успях да посетя в началото на Април. Аз като един средностатистически любител пътешественик, четец, човек опитващ се да понаписва туй онуй от време на време, си признавам, че Германия не беше сред Топ 10 на мечтаните дестинации. Не че нещо, но май и другите хора не са фенове на тази страна, защото и се носи славата на студена и дистанцирана страна с подобни жители. Разбира се за жителите няма да споря, но страната има своите превъзходни кътчета, каквото се оказа и Пасау!

Когато обаче се опитах да понауча малко повечко къде точно ще вървя се оказа, че в Интернет има точно подобна на спомената от мен "суха" информация в комбинация с красиви снимки, но не можах да намеря нещо живо т.е нечии разказ, нечия снимка с живот в нея, някоя снимка със собствена история. 

Ето защо реших да споделя моите снимки с моята история и да разкажа за този истински райски кът, разположен в прегръдките на трите реки - Дунав, Илц и Ин.

Оказа се, че числото 3 е много специално за Пасау - "Град на три реки", трите реки имат три цвята, текат в три различни посоки, града е разположен в регион между три столици и съответно три държави - Мюнхен (Германия), Виена (Австрия) и Прага (Чехия), разбира се да не забравям и за трите кули на катедралата, които се извисяват над града!

Вярно е че града има много музеи, повярвайте и много църкви, чиито камбанен звън огласяваше околността на всеки кръгъл час, има си и университети, на които се дължат многото младежи, които може да срещнете в този иначе тих град. 

Това обаче не е единственото лице на Пасау.... 

 Пасау е един чист и подреден град, с красиви спретнати къщи, боядисани в красиви цветове, с цветя по первазите и в малките градинки, и по кръстовищата и въобще, където е имало малко свободно място хората са засадили цветя и то красиви и поддържани...

Разбира се какво е един град, па макар и с древна история, без молове, магазини и магазинчета...

 

Градът е истински рай за хората, които обичат спокойните разходки, за тези които не страдат от носталгия по клаксоните, псувните и паркирането тип "арабин в пустиня", разбира се не е за пренебрегване и факта, че велосипедите са повече от колите, и че на практика по улиците в града нямаше или поне не видях тротоари. Всичко е с павета и единствено малко по правоъгълни такива очертават къде е шосето за колите и къде мястото за пешеходците. С две думи "велосипеден рай"! Имаха си хората своеобразни паркинги за велосипеди и то на доста места из града.

И все пак сме в Германия, а с какво е известна тя.... с бирааааааа
Затова Пасау си има и пивоварна, може и да не е единствената, но тази посетихме...

 


















И тъй като още с тръгването всички ми казаха, че трябвало като съм в Германия задължително да пия бира, нямаше как да не го направя, макар че хич не съм "бирен фен"!

За протокола съм длъжна да отбележа, че бирата ми хареса, защото е по-лека и мека на вкус от нашенската!

Тук е мястото да отбележа едно мое изумление, а именно вълшебния шоколад, на който се натъкнах в едно магазинче в центъра на града. Там се чувствах като малко дете в магазин за играчки! Въпросният магазин се казва Hussel и определено си заслужава да се посети и да се опитат от вкусотиите му...

         Та след това лирическо отклонение да продължа с града. По време на туристическата обиколка ми направи впечатление, че паветата по тесните улички в една част от града са боядисани в различни цветове, а по самите сгради на тези улички имаше различна украса. Първоначално реших, че е част от някакъв фестивал състоял се наскоро, но гида ни обясни, че това е просто декорация, която местните хора поставят, за да им е по-приятно и красиво. Що се отнася до боята по улицата се оказа, че едно време търговците от близките магазинчета смятали, че така ще привлекат туристите към техните стоки и така се е зародила тази традиция.

Както вече споменах в града има множество църкви, чиито камбанен звън те изтръгва от мислите ти на всеки кръгъл час. Разбира се понякога в 7 часа сутринта този камбанен звън е малко стряскащ, особено ако иначе прекрасния ви хотел се намира точно срещу някоя от тези църкви, както беше в моя случай.
Най-известната катедрала в Пасау е катедралата Св Стефан (St.Stephan'Cathedral), барокова църква датираща от 1688г. От вън Катедралата е много красива, но когато влезете вътре направо оставате без дъх, защото на едно относително малко пространство има десетки прекрасни творби и скулптури на талантливи творци. Св Стефан е известна по света и с факта, че там се намира най-големия катедрален орган в света. За съжаление не успях да го чуя, но поне успях да го видя. В Катедралата се влиза и снима свободно, но вътрешността не е добре осветена, поради което и снимките ми не са с особено добро качество, но все пак държа да ги споделя...

По време на обиколките из града се натъкнах на множество красиви сгради, добре подредени, спретнати и чистички. Една особено много ме впечатли - красива къща в тюркоазен цвят, която когато се доближих забелязах, че е покрита с нещо като кристали или камъни, а на места има и парченца от нещо като керамични фигурки, което ме изуми!

Ако някога попаднете в тази част от Европа задължително се поглезете и с една панорамна разходка с корабче по Дунав. Не намирам думи да опиша чувството да стоиш на носа на кораба, докато преминаваш под мостовете, покрай красивия парк, покрай дивите патици и белите лебеди, които необезпокоявани си плуват във водата, покрай красивите сгради...