Мостово - истина или предизвикателство?!

Мостово е едно от онези места в България, за които повечето не са и чули, е освен ако баба им не е нейде из Родопите!

       Всъщност Мостово е едно от многото села, чиито обитатели се опитват да изкарват насъщния си като създават условия за така наречения "селски туризъм", станал така модерен напоследък. Истината е че по тези места живеят едни прекрасни хора, готови да оставят своята работа и да ти помогнат независимо дали е 10 сутринта или 10 вечерта. Това е черта, която все по - рядко се среща в града, да не говорим за Столицата на милата ни Родина. В това село, намиращо се недалеч от Асеновград, мнозина възстановяват своите стари къщи или създават нови къщи със старовремски облик. В тях обаче не липсват екстри като парно, топла вода и всичко необходимо за една незабравима почивка.

Подтикнати от идеята за нещо средно между "тим билдинг", мисълта да не се развалят бутилките с "огнена вода", натрупани в офиса и желанието да "изпуснем парата", решихме да поразпуснем един уикенд някъде. Ненадейно се появи следната оферта - "Веселата Къща". Добре изглеждаше на картинка, много сносна цена от 150лв за десетина души за една нощ. Е няколко от нас трябваше да се жертват да спят на земята т.е да си носят спалните чувалчета тъй като къщата събира, ако не ме лъже паметта, 10 души, а желаещите колеги се оказахме малко повечко!

До това прекрасно място се стига относително бързо. Важно е да се зареди с гориво, защото по пътя бензиностанциите ту ги има, ту ги няма! Със съвременната джаджа наречена GPS намирането на мястото е много лесно, но ако сте от "старата школа" и една старомодна карта върши превъзходна работа, тук и "Чичко Гугъл" дава доста подробно описание как да стигнем до това китно местенце

Разбира се най-важната съставка, гарантираща прекрасните настроение и незабравимите спомени са колкото се може повече приятели, пълни с желание и енергия за забавления.

Пристигнахме прекалено късно и затова се наложи да отидем до една съседна къща, по-скоро модерен комплекс със няколко къщички, джакузи и сауна, които за съжаление нямаше време да пробваме. Но пък успяхме да се замеряме за първи път тази година, Октомври месец, със сняг като едни истински "големи деца"!!!

 След като похапнахме стабилно се върнахме в нашата Весела къща и установихме, че тя си има каминка....

голяма маса пред каминката, побираща всички и всичко, което сте си понесли от Градът,превозно средство, гордо паркирано отпред, сигурно палено за последно в разцвета на комунизма...,

услужливи и верни стопани на Къщата.....

Разбира се спомената камина е свързана с водна риза, което в комбинация с огромния куп дърва, които собственика ни показа и "повери", е гаранция за  доста топли стаи, които освен че имат супер удобни легла, поне спалната беше такава, имат и гардероб със закачалки, разбира се има и баня с топла вода, макар че да се вредиш сред 15 души за тази баня си беше чист късмет, но все пак да не забравяме, че бяхме там не да се киснем, докато ни се набръчкат пръстите на краката...

  

Лампата ни

Гардероба ни

На другата сутрин, след като се наспахме и един по един преминахме през банята, решихме да се поразходим малко. Карайки си по пътя, който като цяло не е лош, но на места си беше откровено каруцарски стигнахме до Белинташ. Това е широка скала, която се достига след известно катерене, по иначе добре поддържана пътека. Според легендите там са се извършвали жертвоприношения. Със сигурност обаче гледката си заслужава, изпълва те с енергия и човек изпада в безтегловност и сякаш времето спира, а ти усещаш как душата ти се изпълва със спокойствие!

Тази прекрасна природа стана обект на стотици незабравими снимки, запечатали красотата на това място и духа на групичката ни!  

"пътят беше труден"

, но си заслужаваше...

това дръвче, така и не разбрах защо е окичено така?!

а това е малката ни "скромна", но сплотена дружинка!!!

Ето така наистина се разпуска и човек огладнява истински....

Вечерта имаше от всичко - греана ракия, винце, пържолки, зеленчуци на скарата, подправено с весели истории, напрегната игра на Дженга т.е много игри и разбира се накъде без играта на шише?! Та нали всички ни учат как да използваме нещата до край т.е след като изпразните бутилката вино, следва и една стабилна игра на "Истина или предизвикателство"!. Най-важното обаче беше веселото настроение и усмивките по лицата на всички!

Това място наистина е едно уникална съвкупност от невероятна природа, спокойствие, възможност за "сплотяване на дружинката", възможност да презаредите батериите и още нещо...

          И така Истината е, че България има хиляди невероятни кътчета, заслужаващи си да се видят и усетят. Обаче истинско Предизвикателство е да отворим душите си и да усетим наистина духа на българската земя!!!

Ето и още малко снимчици от Мостово, обитателите и околността....

Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са едно от най - пленителните творения на Българската природа!

Отново по инициатива на Мишока, решихме да си направим едно мини излетче, този път до Белоградчишките скали. Разбира се плана беше за еднодневна екскурзия. Избрахме това място, тъй като напоследък се превърна в доста популярна дестинация, за хората които искат да опознаят родината и за тези, които искат да са сред природата.Миналата година Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса за новите 7 чудеса на света, но за съжаление не успяха да се преборят с "конкуренцията". Със сигурност обаче, всеки който ги види веднъж никога няма да забрави невероятните форми, изваяни от природата и невероятното чувство на спокойствие, което те залива, когато стоиш там и гледаш тези колоси, устояли на толкова бури и изминали години!
След кратък "съвет" с Google, решихме да поемем по по - краткия път,( обузначен като път 81 на картите) а именно през Костинброд, прохода Петрохан, Берковица и от там да продължим до Монтана, където да поемем по първокласния Е79, който да ни отведе до скалите.

Според информацията, която намерихме, пътя е около 170 километра и по наши изчисления трябваше да стигнем за около 2 часа, но както обикновенно човек си мисли едно, а става друго...Силно препоръчвам да не правите нашата грешка, тъй като пътят особено по завоите преди и след Петрохан е доста лош - дупки, които в сенките на дърветата въобще не могат да се различат, а някои от тях са си доста големички...Иначе природата е страхотна, навсякъде гори и още и още... за всички, освен за шофиращия, гледките бяха невероятни. Минава се през няколко китни селца, на улицата пред почти всяка къща се продава мед, кисело овче мляко и малини в малки симпатични дървени касетчици...така и неможах да видя кошери и овце, но това е друг въпрос...И така пътя само до Монтана ни отне около 2 часа. Там решихме, че е време да попитаме за посоката, тъй като на повечето табели пишеше Лом - Видин, което си е дооооооста обиколен път, а на табелата за Видин, която дефакто на нас ни трябваше, някой умник беше заличил надписа Е79 с бяла боя - много умно!!! Та стигнахме ние до Монтана, навлязохме в града и след едно голяко кръгово решихме да спрем и да питаме, защото стигнахме до зацапаната табела, на която беше оставен надписа Лом - Видин, а малко по - надолу, това го разбрехме по - късно, пътя наистина се разделя на две - единия е за Лом - Видин, а другия е за Видин през Белоградчик.

Вижте по-голяма карта

Спряхме на една бензиностанция и тъкмо гледахме картата, когато един възрастен човек ни предложи услугите си. Каза че работил по нашия край, че бил шофьор там..., е незнам дали беше така или просто се ориентира по регистрацията на колата, но след като ни разясни за двата възможни маршрута си поиска пари"Трябвали му 3,50 за билет..." , дадохме му, макар че явно това беше цената на едно патронче алкохол, нооооо какво да се прави!

Продължихме според неговите указания, т.е се върнахме до голямото кръгово и завихме на дясно, но там нещо не ни харесаха табелите и пак спряхме на първата бензиностанция, но този път решени да питаме работещите, а не да олекнем отново с някой лев. Докато си пиехме кафето, до нас седнаха една двойка с монтанска регистрация. Попитахме дали знаят пътя, и мъжът каза че е от Видин и знае много добре маршрута. Обясни ни, че има по къс път,но той не е в толкова добро състояние, и малко по - дълъг път, но той е първокласен Е79 и е в много добро състояние. Така, след едно ободряващо кафе и малко семки, поехме отново по пътя, по който така или иначе бяхме тръгнали първоначално...

По принцип освен леките обърквания, пресичайки някой град, досега обикновенната карта ни е била предостатъчна да намерим пътя! Така стана и този път. Пътят Е79 е много добър, не натоварен и природата е много красива - от дясно равни поля, а от ляво Белоградчишките скали, но "в гръб", да не забравям и небето....То е толкова Синьо, да по - синьо от колкото може да се види над София или околностите!

Отново има два маршрута, за да се стигне до скалите, единия е отбивка от първокластия път малко преди Белоградчик, а другият минава първо през града и след това се стига до скалите. Ние предпочетохме първият вариянт. Още с появата на първите скални образования човек остава удивен от това прекрасно творение на природата! Въображението ви кара да виждате в скалните форми най различни и причудливи форми. По принцип Белоградчишките скали са на територия с дължина от около 30км, което значи че нямаше как да ги обиколим. Затова след като видяхме една табела за Крепост Калето, решихме да я посетим. Между другото ако дойдете по - рано, което ние не направихме, може да посетите и пещарата Магура, намираща се до колкото си спомням на около 30км на север, посока Видин!

Ние избрахме да разгледаме Белоградчишката крепост Калето, една от най - добре запазените крепости в България!
Плаща се 4лв Вход, макар че така и не разбрахме за какво точно плащаме, тъй като навсякъде имаше боклуци, разбира се изхвърлени от "добросъвестните туристи"....В деня, когато ходихме ние, се снимаше филм в крепостта, не разбрах как се казва. Навсякъде се носеше италианска "реч", или по - скоро "крясъци". Тъкмо влязохме и както се наслаждавахме на крепостта, на скалите, на конете и на декорите и изведнъж се чу "СИЛЕНЦИО"..."Марио ела и разчисти тия туристи, че ще снимаме!" ?!! Вие как бихте се почувствали ако някой, и то чужденец, нареди да бъдете "Разчистени" и то при условие че сме си платили вход!!! В края на краищата като искаш спокойно да си снимаш просто плати на общината, пусни в медиите съобщение, че Белоградчишките скали са затворени за посетители за определен срок и готово, или просто ги включи в сценария...но да ни разчистват... просто не беше познал. Снимахме си се с оръдието, конете, снимахме си декорите и актьорите и след това си продължихме нагоре...

А отгоре, отгоре гледката е невероятна повярвайте, до където ви поглед стигне скали и красота и небе, едно необятно небе с малки облачета тук и там!

А иначе нагоре по стълбите има малко незнам дали "параклисче" е точната дума...

Хората с филма бяха разхвърляли навсякъде своите атрубути - изсушени чушки, яйца, разбира се пласмасови това беше веднага проверено, старинни чаши и други пособия. Аз побързах да се снимам набързо с една голяма чаша, преди Силенциото де ме бе видял от някъде и да размаха ръце...Имаше и нещо като яма пълна с вода, която силно напомняше за ямите за мъчения от филмите за войната във Виетнам, макар че се снимаше филм за Средновековието, но кой ли ги знае мож ли ги разбра братята Италианции и интерпретацията на някой откачен режисьор!

След като се насладихме на прекрасната гледка решихме да се поразходим наоколо. Слязохме от крепостта, Силенциото все така си шумеше наоколо...взехме си раничките с храна и тръгнашхме да изследваме пътеките.
Тъй като имахме нужда от "презареждане на батериите" поседнахме от другата страна на крепосната стена, на една полянка и ядейки се чудехме дали пък няма да изкочи някоя Баба Меца от гората..! Разбира се имахме и извесни опасения някой от екипа на Силенциото да не метне нещо през стената или недай си боже "по български" да си свърши работата направо от стената надолу...! След подхапнахме тръгнахме покрай крепостната стена, формите които природата беше създала определено раздвижиха въобръжението ни. В много от скалните образование се различаваха женски и мъжки форми, дупета, глава на камила, човек, разбира се и маймунската глава и много други...!



































След като заобиколихме едната част на крепостта, където по рано се бяхме изкачили по стълбите и гледали от високо, ние стигнахме до града Белоградчик, и по точно до едно прекрасно непретенциозно кафе, където обаче ни поднесоха най - гъстото фрапе, най - хубавото кафе и представете си Capy ягода, а за това по нашите географски ширини ( т.е София и околността) не са и чули. Най - важното обаче е че сервитьорката беше супер любезна и усмихната, което наистина ни впечатли повярвайте!!! И всичко това гарнирано с невероятната гледка на природата наоколо...Самият град също е много красив, все още незавладян от масовото бетонно строителство, сградите са много красиви, спретнати и поддържани, улиците те отвеждат нагоре и надолу и имаш чувството, че аха в края ще се появи морето....ето това е моята мечта от едната страна скалите, от другата моренцето, а по средата това невероятно спокойно и красиво градче...!

За да стигнем обратно до колата трябваше да минем през града и усещането поне за мен беше невероятно като от детството ми...Улиците лъкатушеха нагоре и надолу, бабите бяха насядали на пейка на "седянка", точно както и моята баба правеше едно време със съседките, хора видели много но все така засмени и учтиви. Имахме усещането, че долната махала беше "кралството" на котките, а горната махала на кучетата!!!
Срещнахме разбира се и една доста добре възствановена кола от "соц времето", превърната в подвижна реклама на местния хотел ако не ме лъже паметта!!! На финалната права на път за колата минахме покрай един навес, който ми направи голямо впечатление, вкючително и любопитния му обитател. В съседство пък в една горичка беше построена, предполагам доста отдавна, барака или по - скоро заслон, които определено ми напомняше на къщата на Баба Яга!!!
А тук може да видите всикчки снимки, с които се опитах да запечатам спомена за това прекрасно място....