Незнам защо, но дълго време отлагах момента, в който ще седна да разкажа за Моето лично откриване на Рим!
Може би дълбоко в мен се съмнявах до сега, че ще намеря точните думи, за да опиша преживяното, емоциите, видяното и това, което определено един ден ще ме върне отново там пред Портите на Вечния Град!
По ред причини тази 2012г беше паметна за мен и имаше доста малки и големи причини да си подаря така мечтаното пътуване до Рим. Може би 5 месеца преди заветния месец Май започнах да проверявам полетите на Wizz Air. Тук е момента да вметна, че при тази авиокомпания не важи, че колкото по-рано си закупиш билетите, толкова по-евтини са те. Поне не в моя случай.
И така, след като си намерих спътник в лицето на самоотвержената Люси, започнах да кроя планове какво ще видим, къде ще спим, как ще стигнем и т.н, или както обичам да казвам аз, започнах "да си пиша домашното".
От различни книжки (Пеша из Рим на National Geographic и Джобен пътеводител Рим на Софтпрес) и различни пътеписи и разкази за Рим си извадих на един лист местата, които би било прекрасно ако смогнем да разгледаме. Разбира се и по малко информация за тези местенца, тъй като сами си организирахме нещата и нямаше да има кой да ни обяснява.
Ето го и първоначалния списък:
Трастевере, Фонтана на Мавъра, Фонтана на Четирите реки, Колоната на Марк Аврелий, Компрекс Виториано, Триумфалната арка на Константин I, Музеят на Леонардо Да Винчи, Ватикана, Базиликата Св Петър, Сиктинската капела, Фонтана Ди Треви, Колизеума, Римския форум, Църквата Сан Клементе, Траяновата врата, Пантеона, "Санта Мария сопра Минерва", Площад Навона, Крепостта " Сан Анджело", площад Испания, Кампо ди Фиоре, Църквата Св св Кирил и Методий, Испанските стълби, площад Венеция и евентуално ако остане време Градините на Боргезе, квартала Трастевере, зоопарка и фонтана с костенурките.
Имаше обаче няколко не чак дотам "Римски неща", на които много държах - Египетските обелиски, стаята посветена на мумиите във Ватикана и Статуята на Слон на Бернини, наречена незнайно защо "Пиленцето" . Първите две бяха свързани естествено със страстта ми по Египет!
Пътуването
Така неусетно дойде и заветния ден 17.05.2012г. С принтирания билет, "написаното домашно", малко парцалки в една чанта, отговаряща на така наречените стандарти за ръчен багаж на Wizz Air, в 4 и 30 сутринта се насочихме към летището. Въобще не ми се говори за неуредиците там и за това, че "скоро няма да стигнем Европейците". Единственото нещо, което имаше значение беше че съм на път да сбъдна една своя мечта, защото ако само преди година някой ми беше казал че ще летя до Рим, щях да му се изсмея в лицето!
За пътуването със "самолетчето" мисля да не отделям много време нито пък да хабя думи. Още от летището така ме "предразположиха" с високите цени на каквото и да било на терминала, липсата на място да се поседне и т.на. Разбира се "идилията" беше допълнена от досадните италианчета, които не са и чули, че може да се говори и тихо. Най-смешното от всичко беше, че повечето пътници бяха чужденци, а нашенските стюардеси си говореха само на български, пък който разбрал разбрал...
В самолета първия ми шок беше репликата "сядайте където има място само не отпред и по средата т.е на местата с повечко място за краката, защото те били по - скъпи. За първи път чувам при наличието на билет с упоменато място да си сядаме, където си искаме!
Иначе тясно и всичко се заплаща, освен въздуха, който дишате, но той си е включен в цената на билета най-вероятно!
Първи стъпки в Италия
След около 2 часа зяпане през прозореца най-накрая кацнахме на Фиуминчино. Верен приятел, в лицето на Денка, ни беше дал достатъчно информация как да стигнем до хотела ни, а именно с Terravision. Билета в едната посока е 6 евро, а ако закупите двупосочен струва 11 евро. Автобусите са брандирани и лесно се разпознават. В самото летище има тяхно гише, от което може да получите информация ако вече не сте проучили сайта им http://www.terravision.eu
Иначе стоянката им може да намерите като излезете пред входа и тръгнете на дясно. След около 200-300м (не съм сигурна за точното разстояние) ще видите табелка или самите автобуси. Билети може да си закупите от самия автобус, от човек който минава преди да тръгне автобуса. Пътуването е около час, а разписанието е доста удобно, защото почти на всеки 30-40мин. има автобус.
Тъй като пристигнахме сутринта, пътуването до центъра на Рим се оказа точно в "час пик". Докато наблюдавах в захлас новия град, забележителностите, покрай които минавахме, нямаше как да не забележа че е пълно с автомобили, с каращи от всякъде мъже и жени с мотопеди, с поочукани коли, но никъде при този трафик всички изглеждаха много по-спокойно, отколкото съм свикнала да виждам и "чувам" по родните софийски улици.
Най-накрая стигнахме до ЖП гарата, където е и крайната спирка на автобуса. Там има и Terravision caffe, от където може да получите различна информация, да си купите билет за връщане или просто да пиете едно кафе. Предварително, след доста проучване и не без известна помощ, си бяхме резервирали през booking.com двойна стая в хотел Palma Residence. Тук е мястото да направя и една чистосърдечна реклама на този хотел и на любезните момичета на рецепцията, които в последствие разбрах че са румънки. Говорят си идеален английски, предлагат чудесна закуска (кроасан със сладко - божествен, кафе и сок ), която всъщност не беше включена в офертата при резервацията на стаята, дават карта на града, помагат с информация ,когато могат, и най-важното рецепцията работи 24часа. Стаята ни не беше в частта на хотела, където е рецепцията, а на едни 20м, които могат да са проблем само за големите мрънкала. За стаята - голямо удобно легло за двама, чисто, на първия етаж, на самата улица, както се казва, но дограмата изолираше абсолютно целия шум, банята чиста с кърпи достатъчно за 4 души, с малък хладилник. Абе с две думи всичко необходимо на поносима, за Рим цена, плюс код за достъп за добър Интернет.
Относно резервацията - колкото по-рано резервирате, толкова цените са по-изгодни. Един съвет за избора на хотел - четете рецензиите на хората, ако повечето се оплакват от еднакви неща имайте го наум. Разбира се не забравяйте, че за едни "сериозните минуси", за други са просто незначителни неудобства.
Първи стъпки из Вечния град
След като се настанихме и закусихме набързо решихме с Люси да се поразходим небрежно, да поогледаме какво има около нас... Абе с две думи да се потопим из Римските потайности.
Още с първите си крачки се натъкнахме на една църква, а в Рим дал Бог Църкви. Всъщност в сърцето на Рим има на всяка крачка някаква забележителност, нещо за разглеждане, нещо за снимане, нещо за разказване...
И така първата ни спирка се оказа Santa Maria Maggiore - "Голямата Богородица", красива църква покрай която през следващите 4 дни щяхме да минаваме поне по 2 пъти на ден, защото беше, както се казва, в "задния ни двор"!
Пред самата църква имаше нещо средно между нашия Битак, където можеш да намериш от пиле мляко и чист балкански "алъш вериш". Мургави араби, бангладежци, африканци и всякакви други продават шалове, чанти, дрънкулки и всичко, за което може да си помислите. Когато дойде патрулка, като по сигнал всички си грабват стоката и изчезват, и точно след 2 мин се връщат обратно. Разбира се и тук важи съвета да си държите чантата все едно зависи живота ви от това (то горе долу си е така, защото не е добра идея да си оставите парите и документите в хотела, така че реално си носите почти всичко с вас). Аз обаче отдавна съм си свикнала да си държа чантата с 3 ръце, така че отново "нищо ново под слънцето"!
Според историята, тавана на църквата е позлатен със злато от Новия свят, подарено на папата от испанската кралица Изабела.
В тази църква са намерили покой много благородници, както и великия архитект Джан Лоренцо Бернини.
Следва продължение...
От различни книжки (Пеша из Рим на National Geographic и Джобен пътеводител Рим на Софтпрес) и различни пътеписи и разкази за Рим си извадих на един лист местата, които би било прекрасно ако смогнем да разгледаме. Разбира се и по малко информация за тези местенца, тъй като сами си организирахме нещата и нямаше да има кой да ни обяснява.
Ето го и първоначалния списък:
Трастевере, Фонтана на Мавъра, Фонтана на Четирите реки, Колоната на Марк Аврелий, Компрекс Виториано, Триумфалната арка на Константин I, Музеят на Леонардо Да Винчи, Ватикана, Базиликата Св Петър, Сиктинската капела, Фонтана Ди Треви, Колизеума, Римския форум, Църквата Сан Клементе, Траяновата врата, Пантеона, "Санта Мария сопра Минерва", Площад Навона, Крепостта " Сан Анджело", площад Испания, Кампо ди Фиоре, Църквата Св св Кирил и Методий, Испанските стълби, площад Венеция и евентуално ако остане време Градините на Боргезе, квартала Трастевере, зоопарка и фонтана с костенурките.
Имаше обаче няколко не чак дотам "Римски неща", на които много държах - Египетските обелиски, стаята посветена на мумиите във Ватикана и Статуята на Слон на Бернини, наречена незнайно защо "Пиленцето" . Първите две бяха свързани естествено със страстта ми по Египет!
Пътуването
Така неусетно дойде и заветния ден 17.05.2012г. С принтирания билет, "написаното домашно", малко парцалки в една чанта, отговаряща на така наречените стандарти за ръчен багаж на Wizz Air, в 4 и 30 сутринта се насочихме към летището. Въобще не ми се говори за неуредиците там и за това, че "скоро няма да стигнем Европейците". Единственото нещо, което имаше значение беше че съм на път да сбъдна една своя мечта, защото ако само преди година някой ми беше казал че ще летя до Рим, щях да му се изсмея в лицето!
За пътуването със "самолетчето" мисля да не отделям много време нито пък да хабя думи. Още от летището така ме "предразположиха" с високите цени на каквото и да било на терминала, липсата на място да се поседне и т.на. Разбира се "идилията" беше допълнена от досадните италианчета, които не са и чули, че може да се говори и тихо. Най-смешното от всичко беше, че повечето пътници бяха чужденци, а нашенските стюардеси си говореха само на български, пък който разбрал разбрал...
В самолета първия ми шок беше репликата "сядайте където има място само не отпред и по средата т.е на местата с повечко място за краката, защото те били по - скъпи. За първи път чувам при наличието на билет с упоменато място да си сядаме, където си искаме!
Иначе тясно и всичко се заплаща, освен въздуха, който дишате, но той си е включен в цената на билета най-вероятно!
Първи стъпки в Италия
След около 2 часа зяпане през прозореца най-накрая кацнахме на Фиуминчино. Верен приятел, в лицето на Денка, ни беше дал достатъчно информация как да стигнем до хотела ни, а именно с Terravision. Билета в едната посока е 6 евро, а ако закупите двупосочен струва 11 евро. Автобусите са брандирани и лесно се разпознават. В самото летище има тяхно гише, от което може да получите информация ако вече не сте проучили сайта им http://www.terravision.eu
Иначе стоянката им може да намерите като излезете пред входа и тръгнете на дясно. След около 200-300м (не съм сигурна за точното разстояние) ще видите табелка или самите автобуси. Билети може да си закупите от самия автобус, от човек който минава преди да тръгне автобуса. Пътуването е около час, а разписанието е доста удобно, защото почти на всеки 30-40мин. има автобус.
Тъй като пристигнахме сутринта, пътуването до центъра на Рим се оказа точно в "час пик". Докато наблюдавах в захлас новия град, забележителностите, покрай които минавахме, нямаше как да не забележа че е пълно с автомобили, с каращи от всякъде мъже и жени с мотопеди, с поочукани коли, но никъде при този трафик всички изглеждаха много по-спокойно, отколкото съм свикнала да виждам и "чувам" по родните софийски улици.
Най-накрая стигнахме до ЖП гарата, където е и крайната спирка на автобуса. Там има и Terravision caffe, от където може да получите различна информация, да си купите билет за връщане или просто да пиете едно кафе. Предварително, след доста проучване и не без известна помощ, си бяхме резервирали през booking.com двойна стая в хотел Palma Residence. Тук е мястото да направя и една чистосърдечна реклама на този хотел и на любезните момичета на рецепцията, които в последствие разбрах че са румънки. Говорят си идеален английски, предлагат чудесна закуска (кроасан със сладко - божествен, кафе и сок ), която всъщност не беше включена в офертата при резервацията на стаята, дават карта на града, помагат с информация ,когато могат, и най-важното рецепцията работи 24часа. Стаята ни не беше в частта на хотела, където е рецепцията, а на едни 20м, които могат да са проблем само за големите мрънкала. За стаята - голямо удобно легло за двама, чисто, на първия етаж, на самата улица, както се казва, но дограмата изолираше абсолютно целия шум, банята чиста с кърпи достатъчно за 4 души, с малък хладилник. Абе с две думи всичко необходимо на поносима, за Рим цена, плюс код за достъп за добър Интернет.
Относно резервацията - колкото по-рано резервирате, толкова цените са по-изгодни. Един съвет за избора на хотел - четете рецензиите на хората, ако повечето се оплакват от еднакви неща имайте го наум. Разбира се не забравяйте, че за едни "сериозните минуси", за други са просто незначителни неудобства.
Първи стъпки из Вечния град
След като се настанихме и закусихме набързо решихме с Люси да се поразходим небрежно, да поогледаме какво има около нас... Абе с две думи да се потопим из Римските потайности.
Още с първите си крачки се натъкнахме на една църква, а в Рим дал Бог Църкви. Всъщност в сърцето на Рим има на всяка крачка някаква забележителност, нещо за разглеждане, нещо за снимане, нещо за разказване...
И така първата ни спирка се оказа Santa Maria Maggiore - "Голямата Богородица", красива църква покрай която през следващите 4 дни щяхме да минаваме поне по 2 пъти на ден, защото беше, както се казва, в "задния ни двор"!
Пред самата църква имаше нещо средно между нашия Битак, където можеш да намериш от пиле мляко и чист балкански "алъш вериш". Мургави араби, бангладежци, африканци и всякакви други продават шалове, чанти, дрънкулки и всичко, за което може да си помислите. Когато дойде патрулка, като по сигнал всички си грабват стоката и изчезват, и точно след 2 мин се връщат обратно. Разбира се и тук важи съвета да си държите чантата все едно зависи живота ви от това (то горе долу си е така, защото не е добра идея да си оставите парите и документите в хотела, така че реално си носите почти всичко с вас). Аз обаче отдавна съм си свикнала да си държа чантата с 3 ръце, така че отново "нищо ново под слънцето"!
Църквата е красива, не се заплаща вход, не е претъпкана, може да си снимате свободно и можете съвсем спокойно да разгледате.
Тавана е доста впечатляващ. След като се поогледах видях, че има и специални машини, където ако пуснеш 1 евро, тавана и стените се осветяват и така може да оцениш най-добре красотата им. От мен да знаете, и без 1-то евро всичко си се вижда идеално и определено си заслужава!
Според историята, тавана на църквата е позлатен със злато от Новия свят, подарено на папата от испанската кралица Изабела.
В тази църква са намерили покой много благородници, както и великия архитект Джан Лоренцо Бернини.
Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар