...след църквата "Санта Мария Маджоре" решихме да тръгнем по-някой от големите булеварди и да се поразходим, да "опипаме почвата", както се казва. В раздумки и зяпане по сградите ненадейно се озовахме пред един от символите на Рим - Колизеума. За първи път видях Колизеума в далечината, като фон на един парк.
Наистина хората са били грандомани, няма спор. Голям, величествен, всяващ респект...всичко може да се каже за Колизеума. Разбира се тези думи се отнасят и за опашките, които се виеха пред входа. Много бях чела за прослолутото висене пред най-големите забележителности в Рим, но когато за първи път видях тълпата се стъписах. Решихме да си оставим Колизеума за следващия ден, когато щяхме да дойдем ако не друго то поне по-рано. Това обаче не ни попречи да разгледаме местата, достъпни без да се заплаща вход и без да се виси на опашки.
Арката на Константин
Внушителната Арка на Константин се намира между Колизеума и хълма Палатин. Арката е истинско произведение на изкуството и определено приковава погледа. За да направи своята арка, Константин сваля релефи от паметниците на императорите Траян, Адриан и Марк Аврелии. Стигнали са до там, че са гравирали неговия облик върху техните тела!
Разбира се няма как да не спомена и стотиците хора, които обикалят, по групи с водачи, които носеха какво ли не само и само да ги забележат и да не изгубят някой от групата - смешни изкуствени цветя, чадъри, пръчки и парцали вдигнати високо над главите им. Имаше и десетки мургави продавачи на какво ли не - от вездесъщите магнити, през ризници до стативи за фотоапарати и шапки.
Един съвет: носете си вода, защото пред Колизеума тя е около 2 евро за 500 мл и не бързайте с дрънкулките, защото из целия Рим те са едни и същи, но на доста различни цени!
Продължихме с леката си разходка около Колизеума...
Търговията е обсебила това място. Срещу няколко евро можеш да се снимаш в римски одежди...
Следвайки тълпата се озовахме пред един съвременен монумент, наречен "Сватбената торта" заради пресилената си помпозност. Всъщност това е "Комплекса Виториано", издигнат в чест на първия крал на обединена Италия - Викторио Емануил II. По принцип хората казват, че не му е мястото там, че не се вписвал сред тези исторически забележителности, но аз мисля че след като всичко е огромно и помпозно, значи и той трябва да бъде такъв и определено ми хареса!
гвардейци на пост
Първото нещо, което ми направи впечатление беше един господин, който постоянно подвикваше на хората да не сядат по стълбите защото било забранено и неуважително. А то човек как да си направи една хубава снимка без да приседне...
Иначе вътре може да пообиколите, няма вход, но не ме грабна особено много - стотици знамена, оръжия и други "тъкъми" от войната.
За мен гледката от самата сграда и самата сграда са доста по - впечатляващи.
Ето и някои от гледките, които се разкриват от стълбите на Виториано (без да сядате!)
На практика огромните статуи на върха на Комплекса се виждат от почти всяка точка на Рим. Ето защо за трите дни престои имах "честта" да ги снимам от всякакви посоки, под всякакви ъгли.
След "Сватбената торта", както я наричат, решихме че няма да е лошо да се насочим обратно, все пак нямаше нужда да се губим още първия ден!