Размисли и страсти за Града на Тепетата - част II, Разходка из Тепетата и Стария Пловдив

Пловдив

..... И така вече бях в заветния Пловдив - времето прекрасно, хора навсякъде, но някак си приветливи, а не сериозни и намръщени. Където и да отиде човек, много е важно да си има някого, който да го разведе, да му обясни, разкаже и естествено да е приятна компания. Е, в лицето на моят гид беше Бубето - един прекрасен човек, колежка и приятелка. 
Надали има някой, който да не знае, че в Пловдив настилката е неравна и за да обиколите забележителностите му, имате нужда от равни обувки и любов към ходенето пеш. Все пак се чувствам задължена да предупредя, особено дамите, които имат навика да ходят с токчета дори на разходка...., което ми напомня за една такава девойка с токчета, която говорейки по телефона каза "аз ако знаех, че на Белоградчишките скали ще има толкоз скали, щях да си обуя маратонките"!

          Първото нещо, за което човек се сеща,когато стане въпрос за Пловдив, са тепетата. Ето защо често е наричан и "Градът на хълмовете" или "Градът на седемте хълма". В действителност по настоящем има само 6 хълма - Джендем Тепе, Бунарджик, Сахат тепе, Небет тепе, Джамбаз тепе и Таксим тепе. Седмият хълм, наречен Марково тепе, е бил разрушен с течение на времето, тъй като  е бил разбит на павета, използвани за направата на повечето улици - емблема на града!

Аз не успях да разгледам музеите и къщите, с изключение на една изложба, но пък за два дни успях да обиколя почти всички тепета, които повярвайте изглеждат да са на голямо разстояние едно от друго, а не е така...

         

           

 


















Сахат тепе се намира в центъра на града. Името му на турски означава "Часовниковия хълм", заради часовниковата кула, една от най-старите в Източна Европа. 
Джендем Тепе, от турски "Адския хълм", наричан още "Хълма на младостта" е най-високия сред шестте хълма и се намира в западната част на града. 

Джамбаз Тепе е част от така нареченото Трихълмие, в чието подножие се намира древния амфитеатър, където почти всички младоженци и туристи се снимат за спомен.

Амфитеатъра

 
































Бунарджик (от турската дума "бунар" - кладенец, заради многото водни източници наоколо) или паметника на Альоша много напомня на  Витоша, тъй като е на 20 минути ходене пеш от центъра на града, от върха се разкрива невероятна гледка, а и през лятото е идеално място за пикник и за разхлаждане..

Паметника на Альоша

 

Таксим тепе е един от шестте хълма, на които е разположен Пловдив. Името му идва от турската дума "таксим", която означава разпределително място. Този хълм е свързан с Джамбаз тепе и Небет тепе и образуват, вече споменатото Трихълмие, на което практически е разположен Стария Пловдив.

Марково тепе - тъй като е било разрушено и практически не съществува седмото, Марково тепе, местен бизнесмен предложил на мястото да бъдат построени два небостъргача!  За щастие обаче трезвомислещи хора са отхвърлили тази безумна идея и в момента се реализира "по - малкото" зло - МОЛ "Марково тепе".

         Има и още едно тепе, което съм сигурна че не фигурира в нито една "дебела книга", но пък всеки така силно почита и уважава  - "Рахат Тепе"!

       

 Тук е мястото да се извиня на всеки отделил от времето си да прочете моите "размисли и страстти", че нямам снимки на всички тепета, но просто бях запленена от красотата, която ме заобикаляше и може би съм отделила повече време и снимки на едни тепета, отколкото на други, но мисля следващия път да наваксам.

          Усещането, когато си на единия хълм и гледаш към другите, е че те са толкова далечни и красиви. Докато обаче се разхождаш из красивите улици на Стария Град, неусетно вече гледаш от друг хълм, към мястото на което си бил само преди миг, и определено е трудно да се повярва, че това разстояние си го преминал пеш и то така неусетно.

        Така или иначе, някак си думите не ми достигат, за да опиша прелестите на този красив български град, говоря за старата му част, а не за новата, която прилича на който и да било друг град. Стария Пловдив има неповторим чар, вървейки по криволичещите му павирани улици, си мислех "Боже точно от тук преди толкова много години са минавали толкова много видни българи, познати ни от историята и от старите разкази".

Със сигурност човек трябва да прекара много повече от моите 2 дни, за да разгледа всичко в Пловдив - има толкова къщи музеи, малки магазинчета с интересни сувенири, галерии, "тайни местенца" с неповторими гледки...

 

  

    
 

Къщата музей на Начо Културата

         














   Ние с Бубето успяхме да посетим Къщата музей на Атанас Кръстев, по - известен като Начо Културата. Вътре могат да се видят картини, негови портрети и пластики нарисувани и изработени от различни български автори, стари мебели и вещи.

 

 

"Червеното пони"

В двора на къщата е разположена галерията "Червеното Пони". Срещу 3 лв вход, получихме възможността да разгледаме къщата и картините в двора на спокойствие, както и да снимаме, каквото ни "душа пожелае".  Сред приятна обстановка бяха разположени картини и пластики, дело на млади художници. Въпросните картини бяха в топли цветове, любимите ми оранжево, жълто и червено, но една  "девойка "направо ми взе ума и сърцето - мулатка със синьо... Ако имах възможност на момента щях да си я купя, но цената от 300лв ме спря. Все пак я снимах за спомен....

   
 Разбира се творците никога немогат да бъдат ограничавани, затова имаше прекрасни производения и по самите улици и къщи...

       И накрая няма как да не спомена и да не покажа  новите ми приятели, които винаги ще ме чакат и винаги ще посещавам, когато имам път към това прекрасно място наречено Пловдив!!!