Исландия - 10 малко известни факта

       Всички, които ме познават знаят, че аз не бих стъпила доброволно на места с температура под 20 градуса по Целзии, но наскоро попаднах на няколко, поне за мен, доста интересни факта за една доста непозната поне за мен страна - Исландия.

        Преди стотици години първият заселник на острова, викингъп Ингилфур Арнарсон нарича земите на днешна Исландия „Заливът на парата”. Римляните от своя страна ги наричат просто „Най-далечната земя”. Истина е че малцина знаят нещо повече за тази северна страна.Ето защо ще ви запозная с 10 доста интересни факта свързани с тази страна:

1.         Исландия е най-малката географски обособена част, принадлежаща към Европа.
2.         Исландия е на едно от първите места по стандарт на живот в света.
3.         Тя е и на едно от първите места по самоубииства, което често се обяснява с дългите дни изпълнени с тъмнина. 
4.         В Исландия се използват пълноценно геотермалната енергия. Ето защо жителите не плащат за ток, вода и парно
5.         В Исландия има само един полупразен затвор.
6.        В Исландия няма села, а само градове и ферми.
7.        Сред най разпространените професии за жени е монтьора.
8.        Исландците не са руси. Те са чернокоси и жените са много красиви.
9.        В Исландия се намира най-големия и на най-известния естествен СПА център в света „ Синята Лагуна”, където водата е с температура около 40 градуса.
10.      На около 100км северозападно от столицата Рейкявик, се намира глетчерът Снайфелсджкул, който е използван от Жул Верн за първообраз на мястото на събитията от книгата му „Пътешествие до центъра на Земята”

"Сако от велур" или как едно сако може да промени нечии живот

        

Когато създадох този блог си казах, че ще пиша само за неща които съм преживяла и за места, които съм видяла и все съм вярна на себе си....За съжаление скоро не съм ходила никъде, но пък се замислих, че пътешествията има различни превъплъщения!

        По незнайна за мен причина, тази година всеки месец получавам подарък за рождения си ден от Бубето...Априлският подарък беше билет за постановка в Народния театър "Иван Вазов" - ембламатично място в центъра на София, което обаче аз бях виждала само от вън, но не  и от вътре!
Както се казва обаче за всяко нещо си има първи път и ето тази вечер беше моят "първи път". По стечение на обстоятелствата се наложи да отида сама, но си казах какво пък след ходенето сама на концерт, море, екскурзия, на работа в чужбина, реших че е време да заведа себе си на театър. "Сако от велур" е името на постановката.  Първо обаче ми се ще да кажа няколко думи за Народния театър "Иван Вазов" Намира се на на ул "Дякон Игнатии" 5 и определено е почти невъзможно да се пропусне красивата му сграда.

От вътре театъра носи духа на "старото време".За мен това е един специфичен аромат, който има във почти всяка стара, но запазена сграда - сега се сещам за НДК и за Балнеологичния център в Павел баня. В тези сгради винаги имам чувството, че съм се пренесла десетилетия назад, в разцвета на комунизма и съм се запътила към някой пленум на БКП. 

В театъра обаче, аз лично имах чувството че аха и ще видя Стоянка Мутафова, Калоянчев и Тодор Колев на по 20, но уви не става така.... 

Докато чаках да започне представлението не можах да откъсна очи от няколко неща: на първо място феникса, изобразен на спусната завеса, сякаш наистина се възраждаше; на второ място херувимчета, поне на такива ми приличаха, които ни гледаха от тавана; двете жени с красиви форми, които държейки музикален инструмент стояха непоклатимо на тавана и не на последно място двата малки странични балкона, който гледайки ги си мислех колко ли видни личности и дори кралски особи са стояли там, кой знае?!

На пръв поглед постановката разказваше една забавна история как човек, решен да подстриже малко новото си велурено сако, се оказва "горд" притежател на овца и съответно дължащ данък за нея. Тази "малка грешка" отвежда главният герой и приятелите му из дебрите на българската администрация...хиляди хора, коридори, закони и алинеи, документи, нехайство и незаинтересованост. За мен обаче това беше една история за приятелството, на какво са способни приятелите, за да помогнат или по-скоро колко бързо те се отказват от въпросното приятелство. Пиесата е писана отдавна и визира българския административен апарат преди 90-те години, но за съжаление се оказва, че не се е променил драстично от онези времена до днес - същата незаинетерованст, покриване на грешките, неразбиране, дори на места могат да се срещнат все още и старите гишета....

        Историята всъщност показва и колко изобретателен е българина - от една страна главния герой не само признава, че има овца, която няма, но и убеждава другите че велуреното му сако е овца, понеже така пише в документа. Администрацията от друга страна, след като е принудена от "големия началник", намери начин да разреши проблема с въпросната овца.
Признавам си, че актьорите не ми бяха познати, голяма моя грешка, но пък Георги Мамалев, в ролята на няколко стриктно спазващи протокола държавни служители, беше уникален, забавен и колоритен, както винаги!

      Е, това беше моето малко приключение в центъра на София, в Народния театър, пред Голямата сцена, на партера, на 9 ред, място 246....