За мен има два вида пътувания - на тялото и на душата. Първия вид е когато посетиш ново и интересно място, а вторият когато отскочиш до близкия театър, кино или опера и дариш душата си с прекрасната възможност да се наслади на дарбата на другите. Ето това успях да направя и аз снощи. От доста отдавна слушах хвалебствия по адрес на Камен Донев и неговата постановка " Възгледите на един учител за народното творчество", но снощи установих че всичко което съм чула за него не е било достатъчно красноречиво.
"За Народното творчество" е най-прекрасната, най-забавната, най-поучителната и пълна с истории за нашите си житейски неща постановка, която съм гледала!
Около 2 часа смях, смях и пак смях и толкова смях, че накрая се превиваш на мястото си и се чудиш как е възможно един човек да възпроизведе толкова много неща, имена, истории, да говори толкова бързо, да танцува толкова разнообразни народни танци, да пее песни от коренно различни области и всичко това с толкова много чувство все едно го прави за първи път!
Определено не му беше първия път, нито пък за последен. В залата на театър Българска Армия имаше хора, които са го гледали по 5-6 пъти и все пак бяха приятно изненадани тъй като Камен Донев винаги променя историите, които разказва, винаги интерпретира нещата по един нов интересен и незабравим начин!
И за финал нямам какво друго да кажа освен - ако сте го гледали, направете го отново, а ако не сте го гледали незабавно си купете билети за следващата постановка - смехотерапията е гарантирана!