Деветашката пещера, Крушунските водопади

Няма нищо по - хубаво от едно спонтанно съботно пътешествие до едно тъй красиво кътче от родината ни!
Главен виновник за събитието беше Мишока, само предложи "да отидем там..." и аз бях с две ръце за. Така за един ден беше измислен плана и беше определено менюто и хоп в Събота вече бяхме натоварени във Бялото Фиатче - аз, Мишока, Мишата половинка и д-р Десов. Пътя е много лесен и удобен, от която и точка на България да тръгнете. Ако се тръгва от София се поема по главен път Е 79 Долни Богров, Горен Богров, Прохода Витиня, Ботевград, Осиковица, Ябланица, след това има избор по "обиколния" път през Плевен или директно посока Ловеч, минава се през Български извор, Сопот. Ние лично минахме без да искаме по пряк път, второкласен е но иначе става без дупки и с малко движение, отбивката я намерихме без да искаме при село Микре на ляво, минава се през Соколово и Изворче и се влиза в Ловеч. Там трябва само да се кара по - бавно и да се следят табелите за Левски или в краен случай да питате, както направихме ние! Трябва да се хване пътя за Александрово. По принцип пътя е много хубав, не е натоварен, без дупки и с прекрасна природа като изключим нелицеприятните билбордове...Ние лично първо се отбихме до Деветашката пещера, поне да сме сигурни че нещо сме видели ако евентуално не намерехме водопадите! Моят съвет е ако ходите за един ден, първо да се отбиете до пещерата. На пътя има табела, на картата също е оказана къде се намира. След като се отбие от гладния път в дясно малко след това на един от завоите има стрелки към пещерата, в нашия случай и много паркирани коли. Един съвет от мен - пътя към пещерата е доста и е леко стръмен затова си вземете вода и удобни обувки, макар че аз успях и със сандалите...Ако обаче е валяло, помислете преди да тръгнете надоду, тъй като би било доооооста опасно и хлъзгаво!

Самата пещера е просто...невероятна, едно прекрасно творение на природата. В пещерите постоянно живущите са множество "летящи мишки". Някои от тях могат да се видят, докато летят, но по - голямата част спят през деня. Иначе в по - навътре в пещерата си е доста усойно и страшничко. Има и рекичка, извираща от вътрешността на пещерата...В нея разбира се имаше от монета за щастие до останки от нечия челюст!

Човек може да усети спокойствието на това място, особено ако има щастието да не слезе с голяма група, тъй като по пътя на долу срещнахме доста хора и чухме доста чужда реч. Жалкото е че подобни места са посещавани от повече туристи, от колкото от наши сънародници!

Разглеждането на пещерата отнема около 30 - 40 минути, тъй като реално се разглежда само входа и. Навътре в пещерата може да се влезе само с екипировка и професионален водач!

Село Крушуна е обозначено на картата, а и има и табели към него, така че е лесно за откриване. Когато обаче влезете в селото трябва да се движите по-бавно и да внимавате, тъй като табелата към Крушунските водопади и сложена на една ограда, най-вероятно от местните хора, на който им е омръзнало да упътват "заблудените" граждани...!
В началото на самите водопади има заведения за хранене, тоалетна и сувенири, а в селото може да намерите и къде да преспите, но за по - сигурно трябва да направите резервация седмица или две по-рано, особено в активния сезон. Разбира се има и удобни места за къмпинг. В началото на пътеката има бариера и се плаща "вход" от 1 лев. Така и не разбрахме защо е този вход, но силно се надявам събраните пари да се използват за почистването на пътеката и наоколо, тъй като за съжаление хората да доста недобросъвестни в това отношение. По принцип прехода нагоре към най-високия водопад не е особено труден, но трябва да се има предвид, че се изкачват стълби, които на места са доста стръмни и трудни! Като цяло обаче, човек остава без дъх пред величието на природата...

Разбира се не липсват и местни обитатели...




Той обаче е толкова навикнал с постоянния поток от хора, че не избяга, а дори позираше доста дълго време и с интерес разглеждаше "гостите си". Разбира се имаше и катерички, но те са доста по плашливи и предпочитат короните на дърветата.




Преходът отнема около час час и половина. Когато се стигне почти до най-горната точка се открива една невероятна гледка към най - високия водопад и към областта като цяло.

Има и нещо като полянка, където може да се направи пикник след изкачването - повярвайте ми храната е дваж по - вкусна сред тази природа. Разбира се студените води на водопада са идеален хладилник за бирата и другите напитни. Има и нещо като беседки, които в типично наш стил с "изрисувани" с всевъзможни "йероглифи"

Разбира се няма нищо по-хубаво да се постеле едно одеалце и направо на земята да се разположи човек, само на метър от водопада!

Само не трябва да се забравя, че човек трябва не само да се наслаждава на тази дивна природа, но и да я пази - от пожари и от замърсяване, защото за съжаление хората все още нямат навика да си прибират боклуците и често могат да се видят захвърлени кутии от цигари и пликчета. Добре е обаче че се намират и добро съвестни хора, които след като си направят "купона" си събират боклуците...

Египет - мечтата на един живот!

През целият си съзнателен живот, сега съм на 28г, една от най-големите ми мечти е била да видя Пирамидите, и след като успях да осъществя другата ми голяма мечта, дойде ред и на тази... Тъй като това ще бъде един специален момент в моя живот, а и все пак събирането на "скромната сума" отнема време, аз реших докато чакам да събера повече инфо за тази страна, традиции и полезна информация и след заветната екскурзия до там да опиша дали наистина събраната информация е била точна и полезна.
Египет е една от най-популярните дестинации, особено за братята руснаци, доколкото успях да разбера от множеството разкази и пътеписи, които прочетох до момента. Предполагам за мое "нещасте" почти всички екскурзоводи там са рускоговорящи, а руският наистина не е силната ми страна, така че ще трябва добре да си напиша домашното. Макар че спомена и картините в съзнанието остават завинаги, а разказите на екскурзоводите лека по лека избледняват, но все пак....Факт е, че в един от многобройните пътеписи за Египет, които съм прочела, се споменаваше за екскурзовод завършил в България, който говорел отличен български, ноооо не се смятам за такава касметлиика, че да попадна на него!
Ще започна с официалната информация, която намерих в книгата на National Geografic - Пътеводител Египет, благодарности на Сашко, че ми го подари...

Най - подходящото време за екскурзия до Египет са пролетта и есента, тай като през летните месеци температурите могат да достигнат 35 - 40градуса по Целзий. Ето защо и в момента, началото на месец Юли, не могат да се намерят предложения за екскурзии до Египет, включващи обиколка на историческите забележителности. По принцип нашите тур оператори са само посредници, т.е предлагат пакетите на Тес тур и Алма тур, през активния сезон има полет до Египет всяка Събота, като се предлагат различни пакети с екскурзии, с различна стойност разбира се. Важно при планирането на такава екскурзия е да се вземе под предвид, че Египет е ислямска държава и по време на Рамадан, чиито точни дати се менят всяка година в зависимост от лунния календар, почти всичко е или затворено или с плаващо работно време. Относно облеклото, по специално при жените, е добре да се носят дрехи, които покриват по - голяма част от кожата. За жените са необходими шалове, за да влязат в джамиите, би било разумно шала да е под ръка през цялото време. Тъй като в Египет на туристките по "традиция" се гледа като на "леки" жени, не е изключено пошляпване, което обаче би могло да бъде избегнато ако се избягва директен визуален контакт и като се отбягва заговарянето на улицата. Основен проблем при посещението на тази страна е мръсната вода и високият риск от чревни инфекции, ето защо е добре след консултация с лекаря ви да се запасите с лекарства, които своевременно да приемете при първите симптоми, но по принцип аптеките на Египет са добре снабдени, и в повечето от тях работещите говорят и английски език. Добре е да се носи и джобно фенерче, тъй като ако искате да влезете в пирамидите - там е не само доста стръмно, но и доста тъмно. Относно визите е необходимо да притежавате валидест задграничен паспорт и виза, предварително получена от египетското посолство или консулство. Документите трябва да се подадат минимум месец преди това. Другата възможност е да се закупи виза направо на летището в Кайро или в Луксор - 15$. Тези визи разрешават престой в страната до три месеца. В страната могат да се внесат до един литър алкохол, един литър парфюм, 200 цигари и 25 пури. Ако служителите на митницата пожелаят ще ви се наложи да декларирате по - скъпата техника като фотоапарати, камери и лаптопи и да платите мито. Другия вариант е те да се декларират в паспорта на пътуващия като гаранция, че няма да бъдат продадени в Египет. По отношение на внасяната валута няма ограничение, по принцип би следвало да бъде декларирана цялата сума, но на практика това никога не се случва. Придвижването в Египет е най - добре с влак ако пътувате от от север на юг и обратно и с автобус ако пътувате изток - запад. В Кайро има една единствена гигантска "автогара", по - скоро огромен паркинг с бутки за продажба на билети. Мястото е объркващо затова е най - добре да имате подсигурени билети от агенция или да водите гид със себе си. Железопътната мрежа на Египет се "изчерпва" с една единствена линия, свързваща Александрия и северното крайбрежие на Асуан, следвайки протежението на Нил. Има три вида влакове - turbini, fransawi и пътнически. Първите два са от рода на експресните влакове, снабдени са с удобни пътнически вагони. При пристигането в Александрия трябва да се внимава тъй като има две гари - първата Сиди Габер в източните покрайнини, и втората, която е централната гара на Кайро в средата на града - Mahattat Masr. Потегляйки на юг от Кайро, всеки ден за Луксор пътуват три туристически влака, пътуването отнема около десет часа, а до Асуан 13 - 16 часа в зависимост от вида на влака. Най - удобни са спалните вагони са на Wagon Lits, струващи па 74$ на човек с включени вечеря и закуска. Билет в едната посока за някои от другите два влака е 15$ до Луксор и 18,50$ до Асуан - единият тръгва сутринта, а другият пътува през нощта и не предлагат спални купета. Круизите по Нил са едно незабравимо преживяване. В миналото круизът е започвал от Кайро и е завършвал в Луксон, но от началото на 90 години на ХХ век заради безопасността на туристите е забранено да се плава през Среден Египет. Вместо това круизът продължава четири денонощия между Луксор и Асуан, като обичайните спирки на в Есна, Едфу и Ком Омбо. Всеки хотел или тур оператор имат своя лодка на Нил. Още по - добър от круиза по Нил е маррутът по езерото Насър - от прочутия язовир край Асуан надолу към великолепния храм в Абу Симбел.
Вижте по-голяма карта Относно телефоните, ако искате да се обадите най - добре е да се използват уличните телефони, които се зареждат с карти, продавани на всеки ъгъл. Ако се обадите от хотела най - вероятно ще бъдете изненадани от сумата, която ще ви поискат след това!. Електрическата мрежа в Египет е с две обли клеми и напражение 220 волта. Корана забраняна на египтяните да консумират алкохол, но те се отнасят благосклонно към чужденците които го правят. Алкохол се предлага най - вече в близост до туристическите забележителности, колкото повече се отдалечавате от големите градове и курорти, толкова по - трудно става да се намери алкохол. Паричната еденица в Египет е египетския фунт LE, който се дели на 100 пиастри. Банктнотите са от по 25 и 50 пиастъра и 1,5,10,20,50 и 100 фута. Носете си винаги дребни банктноти от 50 пиастъра и 1 LE за такси и бакшиши. Основните кредитни карти като American express, Visa и MasterCard се приемат в повечето големи хотели и ресторанти, банкоматите също са широко разпространени в туристическите центрове. Относно бакшишите(baksheesh), очаква се да се дават за всяка дребна услуга, дори понякога за да снимате някого, но ако решите, че няма основание, не сте длъжни да давате на някого бакшиш. Основен проблем за туристите в Египет са стомашните неразположение, ето защо пиите САМО минерална вода, която не е скъпа и се продава навсякъде - добри марки са Baraka и Siwa, не яжте плодове, които не могат да се обелят, а също така салати в ресторантите или където и да е било тъй като не се знае доколко продуктите са почистени. За месните тези храни не представляват проблем тъй като от малки се хранят с тях, но за туристите те биха предизвикали " незабравими" усещания...Относно хотелите, имайте в предвид че броя на звездите на даден хотел не отразява качеството на обслужването. В повечето хотели не можете да разчитате на събуждане сутрин и друга подобни малки "екстри". Преди да се настаните задължително проверете дали имате топла вода! Търговията и пазаренето в Египет са превърнати в истинско искуство. Тук за всяко нещо трябва да се пазари човек като се има в предвид, че стартовата цена е твърде висока. Най - доброто място за пазаруване е сукът - пазарът. Там може да се се намери "от пиле мляко". Най - големият и най - известният сук в Кайро е Хан ал-Халили - петстотин годишен лабиринт от търговски улички в сърцето на ислямската част на града. Добри пазари има и в Александрия, Асуан и Порт Саид. Арабската фраза, която е добре да се запомни е "Ла шукран" - Не благодаря, доста ефективна когато уличен търговец се опитва да ти натика поне един комплект картички! Египет е голям производител на парфюми. Места като Хан Ал-Халили в Кайро дават възможност на място да си купиш предпочитания аромат. Продават се в малки и красиво декорирани флакони от 3 до 10 долара за унция. Внимавайте да не се подведете по по - евтини тъй като те в повечето случаи са разредени с олио или с алкохол. Относно сувенирите - те се срещат на всеки сук. Ако решите да си вземете неудобните за пренасяне "шиша" или наргилета, не забравяйте за тютюна и малките глинени съдове, в които той се съхранява. В Хан ал-Халили и суковете в Луксор и Асуан може да си купите уханни подправки - насипните са по - пресни и ароматни от пакетираните. Потърсетте черен пипер " filfil", кимион "kamoon", шафран " zaafaran" и възморавите изсушени листа на хибискуса, от които се приготвя превъзходния чай от каркаде!
С това се изчерпва по-важната информация, която намерих в Пътеписа на National Geographic, сега се насочвам към многобройните разкази и пътеписи на "щастливци", които вече са имали късмета да посетят тази страна на контрастите...Следва продължение....

Orient house

Посещението на Orient hpuse в Истанбул е едно незабравимо преживяване, поне за мен. Разбира се, че винаги ще има недоволни, но на тях всичко им пречи! Удоволствието се предлага от почти всички туроператорски оферти за уикенд в Истанбул и струва около 35 евро на човек. Тази сума включва представител на фирмата, в нашия случай Реджеп, превоз, т.е с автобуса, две алкохолни и две безалкохолни напитки по избор, предястие - снежанка, салата от боб, кйополу и т.н, невероятно крехка пилешка пържола - най-сочната, която съм опитвала досега плюс салата, която само опитах - свежа току що нарязана, за десерт плато с плодове. Както се вижда от снимката моят избор беше "дегостация" на анасонова ракия - много приятна напитка, като нашата мастика, но с по-мек аромат и вкус.
За програмата гласувам и с двете ръце - от 8 до 12 часа! Забравих да спомена, че масите в иначе неголямото заведение са разположени като лъчи т.е. където и да си настанен можеш свободно да се любуваш на програмата. А тя включваше различни изпълнения на ансамбъл, водещ с невероятно неразбираем английски, кючекини - невероятни са, особено №3, певец, чието име не запомних, който изпълни песен на родния език за всяка една страна, чиито представители присъстваха в заведението, за нас имаше две изпълнения "Кога зашумат шумите" и разбира се "Бяла роза" - изви се хорце както се полага. Имаше туристи от най-различни държави - три маси българи,мароканци, датчани, англичани, американци, египтяни, италианци, испанци, финланци,шведи, гърци,турци разбира се, е може и да съм пропуснала някого! На всяка една маса имаше знаме, което помагаше на водещия, а и на изпълнителя по-късно да се обръщат към различните националности. Вечерта завърши с конкурс за най-добра танцьорка и тъй като останаха на финала няколко девойки, една от които българка, всичките бяха провъзгласени за победителки.
Един от най-интересните моменти, което ме накара да се смея със сълзи на очи беше, когато кючекиня №3 реши да "посвети" в изкуството на Ориенталския танц един възрастен англичанин, или може би американец. Гледката беше уникална наистина. Кръшната и невероятно красива танцьорка се движеше като змия и в кулминацията легна на пода изненадващо, което движение горкия господин и да искаше нямаше как да повтори!
Да кажа и две думи за заведението - не че съм пристрастна, но обслужването беше на едно много добро ниво наистина!