Плана беше да започнем с Колизеума и затова станахме по-рано, за да се наредим на вездесъщата опашка. След хубава закуска в хотела, се отправихме към може би най-известната архитектурна и историческа забележителност на Рим. Билетът струва 12 евро и дава право на посещение на Колизеума, Палатин и Форумът.
Колизеумът
Палатин
Форумът
Има различни опашки, за тези с билети, за тези с Roma Pass и за тези без билети като нас. Независимо от огромната тълпа, не трябва да се отказвате, защото всъщност има най-малко 5 гишета и чакането ни отне не повече от 1 час. Колизеумът наистина е велик!
Огромните мащаби, прагматични архитектурни решения и самата мисъл, че преди стотици години тук са се разхождали римските аристократи, войни, роби и разбира се свирепите зверове. Арената е наполовина покрита с под и там може да се разходите след допълнително заплащане (поне такива са ми спомените).
Навсякъде има тълпи от хора, групи от целия свят, които имат нещо като уоки-токита, от които слушат разказа на гида им. Това беше нещо ново за мен и изключително практично, особено ако групата е по-голяма и се е разпръснала. На входа може да заплатите и за аудио гид, но и без него си прекарахме превъзходно. Докато си почивах се заслушах в разказа на един сладкодумен гид, който през целия ден срещах по-късно и "подслушвах"!
Навсякъде има тълпи от хора, групи от целия свят, които имат нещо като уоки-токита, от които слушат разказа на гида им. Това беше нещо ново за мен и изключително практично, особено ако групата е по-голяма и се е разпръснала. На входа може да заплатите и за аудио гид, но и без него си прекарахме превъзходно. Докато си почивах се заслушах в разказа на един сладкодумен гид, който през целия ден срещах по-късно и "подслушвах"!
Колизеумът или "Амфитеатърът на Флавиите" е едно от архитектурните чудеса на древността. При дъждовно време, посредством сложна система от механизми, е бил покриван със множество платна!
Италианците определено са се постарали да възстановят и запазят каквото могат от невероятния Колизеум.
След като се наснимахме едно хубаво се отправихме към Хълма Палатин.
Дори да не знаете грам от неговата история, няма значение, защото гледката от него си заслужава.
Просто направете като нас - следвахме тълпата и просто се наслаждавахме на прекрасното време, прекрасната гледка и невероятното усещане за отминалите славни времена на тези места.
Следвайки "утъпканите пътеки" се стига до разкошна градина, където може да поседнете и да отпочинете. От върха на Палатин се разкрива прекрасна гледка към целия град, която определено си заслужава!
Дори да не знаете грам от неговата история, няма значение, защото гледката от него си заслужава.
Просто направете като нас - следвахме тълпата и просто се наслаждавахме на прекрасното време, прекрасната гледка и невероятното усещане за отминалите славни времена на тези места.
Следвайки "утъпканите пътеки" се стига до разкошна градина, където може да поседнете и да отпочинете. От върха на Палатин се разкрива прекрасна гледка към целия град, която определено си заслужава!
При слизането от Палатин се изправихме пред Колоната на Тит.
Тя е построена от Домициан, след смъртта на брат си Тит, в чест на победата над Първия Бунт на евреите. По-късно папа Павел IV се "гаврел" с евреите като именно под тази колона ги карал да полагат клетва за вярност към него.
Следвайки хората се озовахме и в Римския Форум.
Тя е построена от Домициан, след смъртта на брат си Тит, в чест на победата над Първия Бунт на евреите. По-късно папа Павел IV се "гаврел" с евреите като именно под тази колона ги карал да полагат клетва за вярност към него.
Следвайки хората се озовахме и в Римския Форум.
Той всъщност е бил сърцето на Рим, но по-късно след падането на Римската империя, Foro Romano е бил плячкосан, понесъл множество природни бедствия, докато накрая не потънал в забрава. Едва през 1800г започват първите разкопки, които разкриват на Новия Свят величието на отминалите времена.
По същество Форума представлява множество колони, парчета от някогашни статуи и други останки. Интересно място е "Домът на Весталките", някога на това място е имало разкошна вила, в която са живели жрици, весталки, които живели тук по време на 30 годишната си служба, която започвала, докато са деца. Днес на това място има красиви рози и красиви статуи на красиви жени.
Срещу Дома на весталките се намира Сградата на Съда, която разбира се е огромна, и впечатляваща. До наши дни е оцелял само един от трите и кораба, които навремето са били изградени от бетон и облепени с тухли, които са били облицовани разбира се с мрамор.
След няколко часовата разходка, решихме че няма да е лошо да видим и "La boca di verita" или така наречената "Устата на истината", която се намира не далеч от Колизеума. Трябваше да намерим църквата Santa Maria in Cosmedin. Разбира се през цялото време се придвижваме пеш, защото на всяка крачка има История...
Прочутата "Уста на истината" я "заварихме" буквално на улицата. В оградено пространство се допускат хората да се снимат пред нея, след като си платят разбира се. Тъй като има много желаещи да "пъхнат ръката в устата" имате право само на 1-2 възможности за снимка и след това трябва да отстъпите място на следващите желаещи.
След това се насочихме към Еврейския квартал. Вървейки по брега на река Тибър, точно срещу прочутия квартал Трастевере, стигнахме до Гетото. В духа на Рим, има красиви сгради, много мръсотия, хора насядали на маси пред кафенетата, отдадени на сладки приказки.
За съжаление, докато си вървяхме покрай реката и гледайки красотите на Рим, загубих картата си. Не че беше кой знае какво, беше бонус към един от пътеводителите, които си носех от БГ, но на нея си отбелязвах всички места, които посещавахме. Люси също си носеше картата ,която бяха използвали с мъжа и преди толкова много години. Исках и аз да си имам такава, но за нещастие някак си изчезна. Това помрачи за малко настроението ми, но си казах "Я се стегни, в Рим си за бога!".
Купихме си по няколко бонбона, поседнахме малко в едно не особено чисто паркче и продължихме с нашето опознаване на Древен Рим.
След известно ходене из римските улици стигнахме до Пантеона.
До скоро той е бил в реконструкция, но ние имахме късмета да го видим в неговата великолепна прелест. От вън сградата е толкова позната,защото присъства не в един или два филма за древен Рим. Влизането в Пантеона е безплатно. Там винаги е пълно с хора и въпреки всичко е толкова прекрасно, че все едно си сам там, насаме с тези шедьоври на изкуството. В центъра на покрива, който впрочем е купол с огромни размери и все още незнам как точно се е задържал там толкова години...Та там има голям отвор, от който струи слънчева светлина и придава на цялото място някаква блаженост.
Всъщност този купол все още е най-големия бетонен купол без арматура в света. Това единствено доказва гениалността на италианските архитекти от древността. Разбира се и Пантеона е последен дом за някои от най-известните творци на Древен Рим. В ляво от олтара се намират останките на великия Рафаело, а до него са положени кралица Маргарита и нейния съпруг Умберто I.
От там, след няколко снимки пред великолепния обелиск и фонтан,
се отправихме към небезизвестния Площад Навона.
Той всъщност се намира изключително близо, на един сладолед разстояние :)
И ето ни световно известния площад Навона. Фонтаните са просто невероятни. Както вече казах, ние " изследвахме" нашия Рим без гидове, разкази и исторически факти. Въпреки всичко, макар да не знаете и дума за тези фонтани, те са просто незабравими. На площада са се "подслонили" множество улични артисти, продавачи на картини, фокусници, танцьори, зяпачи, туристи, месни хора и кой ли още не. И за да не бъда голословна ето и малко снимки
Може би най-известният фонтан е този на четирите реки. Създаден е от Лоренцо Бернини и символизира четирите реки - Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата.
След като се насладихме на този невероятен площад решихме да потърсим нещо, което много исках да видя - Слона на Бернини. Незнайно защо тази статуя е по-известна като "Пиленцето". Тъй като много обичам слоновете, бях се поразровила къде се намира точно.
Прочутата "Уста на истината" я "заварихме" буквално на улицата. В оградено пространство се допускат хората да се снимат пред нея, след като си платят разбира се. Тъй като има много желаещи да "пъхнат ръката в устата" имате право само на 1-2 възможности за снимка и след това трябва да отстъпите място на следващите желаещи.
 |
| "Устата на истината" в Рим |
След това се насочихме към Еврейския квартал. Вървейки по брега на река Тибър, точно срещу прочутия квартал Трастевере, стигнахме до Гетото. В духа на Рим, има красиви сгради, много мръсотия, хора насядали на маси пред кафенетата, отдадени на сладки приказки.
За съжаление, докато си вървяхме покрай реката и гледайки красотите на Рим, загубих картата си. Не че беше кой знае какво, беше бонус към един от пътеводителите, които си носех от БГ, но на нея си отбелязвах всички места, които посещавахме. Люси също си носеше картата ,която бяха използвали с мъжа и преди толкова много години. Исках и аз да си имам такава, но за нещастие някак си изчезна. Това помрачи за малко настроението ми, но си казах "Я се стегни, в Рим си за бога!".
Купихме си по няколко бонбона, поседнахме малко в едно не особено чисто паркче и продължихме с нашето опознаване на Древен Рим.
След известно ходене из римските улици стигнахме до Пантеона.
 |
| Пантеона |
До скоро той е бил в реконструкция, но ние имахме късмета да го видим в неговата великолепна прелест. От вън сградата е толкова позната,защото присъства не в един или два филма за древен Рим. Влизането в Пантеона е безплатно. Там винаги е пълно с хора и въпреки всичко е толкова прекрасно, че все едно си сам там, насаме с тези шедьоври на изкуството. В центъра на покрива, който впрочем е купол с огромни размери и все още незнам как точно се е задържал там толкова години...Та там има голям отвор, от който струи слънчева светлина и придава на цялото място някаква блаженост.
 |
| Пантеона |
 |
| Пантеона |
Всъщност този купол все още е най-големия бетонен купол без арматура в света. Това единствено доказва гениалността на италианските архитекти от древността. Разбира се и Пантеона е последен дом за някои от най-известните творци на Древен Рим. В ляво от олтара се намират останките на великия Рафаело, а до него са положени кралица Маргарита и нейния съпруг Умберто I.
От там, след няколко снимки пред великолепния обелиск и фонтан,
се отправихме към небезизвестния Площад Навона.
Той всъщност се намира изключително близо, на един сладолед разстояние :)
Може би най-известният фонтан е този на четирите реки. Създаден е от Лоренцо Бернини и символизира четирите реки - Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата.
След като по обиколихме, една църква ми направи впечатление и решихме да влезем. Като цяло преди да дойдем се бях разровила, имах списък с местата които искам да посетя, но за нея нищо не бях срещала.
Църквата на Света Агнес или San't Agnese, се намира на площада Навона. Когато влязох изпитах някакво блаженство, всичко ми се стори просто прекрасно. Входа е безплатен, не работи в Неделя и не може да се снима или поне така пишеше на табелата. Определено си заслужава!
|
| Църквата света Агнес (сградата вдясно) |
След като се насладихме на този невероятен площад решихме да потърсим нещо, което много исках да видя - Слона на Бернини. Незнайно защо тази статуя е по-известна като "Пиленцето". Тъй като много обичам слоновете, бях се поразровила къде се намира точно.
След като се върнахме до Пантеона, поехме по улицата от лявата му страна. Така стигнахме до едно малко площадче с красивия Слон.
Дупето на слона сочи към една сграда, в която навремето е заседавал трибуналът на Великата Инквизиция. На това място Галилео Галилей се отрича от своите научни убеждения, за да избегне смъртта.
Съществува поверие, че този който докосне опашката на Слона, ще бъде богат. За съжаление тази задача не е лесна, защото статуята си е доста височка!
Сбогувахме се със Слончето и се отправихме обратно към хотела , за да съберем сили за следващия ден, изпълнен с нови предизвикателства!
Няма коментари:
Публикуване на коментар