...след църквата "Санта Мария Маджоре" решихме да тръгнем по-някой от големите булеварди и да се поразходим, да "опипаме почвата", както се казва. В раздумки и зяпане по сградите ненадейно се озовахме пред един от символите на Рим - Колизеума. За първи път видях Колизеума в далечината, като фон на един парк.
Наистина хората са били грандомани, няма спор. Голям, величествен, всяващ респект...всичко може да се каже за Колизеума. Разбира се тези думи се отнасят и за опашките, които се виеха пред входа. Много бях чела за прослолутото висене пред най-големите забележителности в Рим, но когато за първи път видях тълпата се стъписах. Решихме да си оставим Колизеума за следващия ден, когато щяхме да дойдем ако не друго то поне по-рано. Това обаче не ни попречи да разгледаме местата, достъпни без да се заплаща вход и без да се виси на опашки.
Арката на Константин
Внушителната Арка на Константин се намира между Колизеума и хълма Палатин. Арката е истинско произведение на изкуството и определено приковава погледа. За да направи своята арка, Константин сваля релефи от паметниците на императорите Траян, Адриан и Марк Аврелии. Стигнали са до там, че са гравирали неговия облик върху техните тела!
Разбира се няма как да не спомена и стотиците хора, които обикалят, по групи с водачи, които носеха какво ли не само и само да ги забележат и да не изгубят някой от групата - смешни изкуствени цветя, чадъри, пръчки и парцали вдигнати високо над главите им. Имаше и десетки мургави продавачи на какво ли не - от вездесъщите магнити, през ризници до стативи за фотоапарати и шапки.
Един съвет: носете си вода, защото пред Колизеума тя е около 2 евро за 500 мл и не бързайте с дрънкулките, защото из целия Рим те са едни и същи, но на доста различни цени!
Продължихме с леката си разходка около Колизеума...
Търговията е обсебила това място. Срещу няколко евро можеш да се снимаш в римски одежди...
Следвайки тълпата се озовахме пред един съвременен монумент, наречен "Сватбената торта" заради пресилената си помпозност. Всъщност това е "Комплекса Виториано", издигнат в чест на първия крал на обединена Италия - Викторио Емануил II. По принцип хората казват, че не му е мястото там, че не се вписвал сред тези исторически забележителности, но аз мисля че след като всичко е огромно и помпозно, значи и той трябва да бъде такъв и определено ми хареса!
гвардейци на пост
Първото нещо, което ми направи впечатление беше един господин, който постоянно подвикваше на хората да не сядат по стълбите защото било забранено и неуважително. А то човек как да си направи една хубава снимка без да приседне...
Иначе вътре може да пообиколите, няма вход, но не ме грабна особено много - стотици знамена, оръжия и други "тъкъми" от войната.
За мен гледката от самата сграда и самата сграда са доста по - впечатляващи.
Ето и някои от гледките, които се разкриват от стълбите на Виториано (без да сядате!)
На практика огромните статуи на върха на Комплекса се виждат от почти всяка точка на Рим. Ето защо за трите дни престои имах "честта" да ги снимам от всякакви посоки, под всякакви ъгли.
След "Сватбената торта", както я наричат, решихме че няма да е лошо да се насочим обратно, все пак нямаше нужда да се губим още първия ден!
Така, след кратка спирка за кафе, се озовахме на един красив площад, пред поредната църква, с един красив Египетски Обелиск. Както и преди бях споменала, едно от нещата което най-много исках да видя в Рим бяха Египетските Обелиски, задигнати навремето и "разхвърляни" из целия Рим.
Сега като се поразрових се оказва, че това е била църквата "Свети кръст в Йерусалим". Като всяка църква и тази си има история, значение и т.н, но аз определено ще я запомня със странните бузести ангелчета, които обаче гледаха доста свирепо от тавана. За съжаление нямам хубава снимка, която да покаже тези странни погледи, които някак си въобще не ми се връзваха с образа на ангелче.
Това му е хубавото, поне за мен, да си на екскурзия без група и неорганизирано. Няма излишна информация, няма тонове факти, няма неща от сорта "погледнете на ляво, погледнете на дясно или спираме за почивка", има само първични усещания, красиви гледки и много спомени... е и тонове снимки!
Забравих да спомена, че и тази църква може да я посетите без да плащате. Между другото се оказа че има десетки места, които може да посетите без да плащате, а също така че има места, които незаслужено не се нареждат сред топ забележителностите на Рим, а всъщност са толкова прекрасни...
Та, след като поразгледахме, излязохме от другата страна на църквата. Интересното е че от покрива на църквата ни гледаха поучително 6-7 светии с гигантски размери, и тъй като беше вече следобед и слънцето беше точно зад тях, не получиха доста добри снимки.
След като пообиколихме още малко из римските улици и направихме още малко снимки...
...се оказахме пред небезизвестния Фонтан Ди Треви (Fontana di Trevi). Люси каза, че много го обича и държи на красиви снимки. Това като чели беше пророчество, защото за 3-те дни в Рим, каквото и да правехме все до него стигахме. Ди Треви вечер, по обяд, при облаци, в дъжд и в пек... Ди Треви for ever!
Ди Треви вечер
Di Trevi е един уникален фонтан, дело на гения Бернини, който прави скиците, по които по-късно Николо Салви създава този не фонтан, а истински водопад. Водата сякаш извира от сградата под зоркия поглед на титанът Океан, който стои върху раковина, която представлява неговата колесница теглена от два хипокампа (водни коне с опашки вместо задни крака). Те пък са водени от два тритона. Над цялата тази композиция, от ляво и от дясно на Океан, са поставени 2 красиви женски фигури - на Изобилието и на Здравето.
Съществува една интересна история, която открих докато си "пишех домашното" за Рим, според която когато Салви строил фонтана, от дясната му страна съществувала малка бръснарница. Тамошният бръснар постоянно се месил в работата му, като давал "умни съвети" кое как да се направи. Накрая Салви не издържал и поставил една огромна мраморна ваза, в дясната част на Фонтана, което било точно пред входа на бръснарницата и закривала цялата гледка, както се казва.
Естествено че и аз погледнах специално за тази ваза и тя наистина си е там, и когато застане човек точно зад нея не се вижда съоръжението на фонтана!
Интересното на този Фонтан е че е прокълнат да е вечно "претрупан" с хора от цял свят. Независимо дали грее или вали, просто е невъзможно да се разминеш от китайци, индийци, европейци, американци, продавачи, джебчии и полицаи!
Ето така завърши нашия първи Римски ден - с тупкащи крака и пълна душа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар