За "Кашкавал туристите" с любов

         Преди броени дни за първи път чух термина "Кашкавал турист" и някак си все едно беше измислен точно за мен....

Все пак да започна историята от началото, както си му е реда!

Дойде ли лято моето сърце все към морето ме тегли, но тази година хем море, хем и малко планина имаше. Така моя милост се озова в подножието на Рила планина, в близост до Самоков. По някаква невероятна случайност открихме прекрасни бунгала - нови, чисти, спретнати, на добра цена и най-важното насред гората!

Та ето ме и мен на четиридневен "живот" сред природата. 

        Ден 1 - кеф и мързелуване край близката река,

а привечер превъзходна вечеря от пържоли, направени собственоръчно (не от мен разбира се).... пред бунгалото си имаше и огнище!

       Ден 2 - както обикновено времето се поразвали леекинко и разбира се неставаше за речно плажуване затова решихме да отидем до хижа Мальовица, ей така заради хубавия им чай.

Речено, сторено!

С МПСто до Централната планинска школа (ЦПШ)

 и от там по пътеката през гората.

Има няма 20-30м и стигнахме до една табела, която накратко ни инструктира какво да правим ако срещнем местните обитатели - мечките.

Да си призная, добре че нямаше подобна среща "очи в очи", защото съветите някак си щеше да ми е трудно да ги изпълня.

        Принципно пътя си беше много лесен, макар че доста се позатрудних. Аз, не че не си се познавам, но все пак си казах "...ами след като другите могат аз защо да не мога". Така си пъплех бавно нагоре, когато настигнахме едни приятни възрастни хорица и от тях чух така добре описващия ме термин "кашкавал турист"!

Честно казано много се смях и определено доста често го използвах по - късно. Обикновено хората взимат това разстояние за около 30мин, а на мен сигурно ми отне час, но важен е резултата, а именно че се качихме и пихме чай пред величествената гледка на планините. Гледката определено си заслужава катеренето, че и повече, защото наистина е великолепно там горе!

ето го и хижаря

Разбира се имаше доста истински туристи, които след кратка почивка се отправиха нагоре към върха. Аз обаче си останах само със снимането, но може би някой ден... кой знае....

Времето в планината е доста своенравно, ето защо така както си грееше слънцето на отиване, на връщане беше готово за потоп. Това определено ни стимулира и слязохме значително по-бързо.

Разбира се последва заслужена почивка и подобаваща вечеря.

           Тук е момента да спомена и Пръжко - едно много мило кутре, с което се сдобихме заедно с бунгалото. Дали заради нас, или заради пържолите и кокалите които изяде, но Пръжко си стоя плътно до нас от първия до последния ден.

     
 Ден 3 - времето още по-гадно и от предния ден. Като за начало, след кафето и мотаенето, решихме лекинка разходка - ей така по пътя, както се казва. Малко по малко стигнахме до пистата.

 Я да видим накъде води този път....

Я табела...

Я ма този път е за хижа Мечит...

Еми да се пробваме....

Еми добре...

Ето така се започна епопеята на кашкавал туриста!

В началото не беше лошо лека полека, нагоре си пъплех, но след това нещата драстично се влошиха - все едно изкачвах моя личен Еверест!
Срещнахме един моторист, който слизайки от горе ни увери, че има няма 2 км и сме горе. Това не звучеше кой знае колко далеко затова тръгнахме уверено, че докато се усетим и сме на заветната хижа. Да ама не!
Завой след завой, почивка след почивка и Кашкавал туриста (т.е Аз) започна да изпитва остра нужда от кислородна бутилка. Обаче, понеже бяха уж 2 км, си казах, че не е момента да се отказвам след като хижата е ей зад онзи завой....
Сигурно след 50 почивка и развитата "остра кислородна недостатъчност" бях решена че тази хижа ще да я видя ако ще да е последното нещо дето ще видя!
Слава богу не беше последното нещо, което видях, но след като ни валя, духа и т.н най-накрая стигнахме заветната хижа Мечит!

Оказа се че онези 2 км са си били всъщност едни 6 км в завои, сериозен наклон на места и разбира се гадното време. Това обаче вече нямаше значение, защото достигнахме крайната цел, пихме по чай, услужлива жена ни подсуши връхните дрехи в кухнята, подкрепихме се по български с картофки и кюфтета (или бях много гладна, или си бяха наистина мнооого вкусни), поразгледахме и обратно по пътя налоду.

Всъщност хижа Мечит е отправна точка за Седемте Рилски езера, но тях също реших да си ги оставя за някой друг път!

          През зимата до хижа Мечит най-лесно се стига с лифта. През лятото най-прекия път също е през пистата, но това трасе определено не е по силите на Кашкавал туриста.
След като се изкачихме по обиколния път, решихме да слезем през пистата за по напряко. Срещнахме и ентусиасти, които се изкачваха от там и наистина заслужават адмирации!

За съжаление снимките няма как да покажат наклона на тази "пътека" към върха.

Ето така преминаха четирите ми "планинарски" дни  - 2 страхотни преживявания, 1 адски мързелив следобед, една лична победа на духа за Кашкавал туриста, много вкусна храна, 3 прекрасни вечери сред песента на щурците и разбира се Пръжко....

..... И накрая искам просто да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ, на човека, който не остави Кашкавал туриста да падне духом в трудните моменти!!!