Като дойде зимата и снега покрие всичко и го направи красиво, повечето хора се сещат неусетно за зимните курорти. Не знам защо, може би заради спомените от детството, но винаги когато ме питат за името на някой български зимен курорт се сещам за Боровец, макар че за последно бях там преди повече от 10 години. Сигурно няма човек, който да не е ходил поне веднъж там или най-малкото да не е воден от училище до там, каквато беше практиката преди години в Средното школо - екскурзии за ден два с цел да опознаем и обикнем родината.!Тази година ми се наложи отново да отида до там и разбира се нямаше нищо общо с моите спомени - големи хотели, скъпи коли.... , но непочистените пътища си бяха същите.
Всеки, който питах откъде да мина ми каза различно нещо, но накрая си поех по стария път. Казаха че имало завои имало дупки... е нито завоите толкова много, нито дупки забелязах.
Иначе Самоков си е един обикновен български град, но Боровец се е превърнал в един модерен курорт предлагащ лукс и за най-взискателните, разбира се срещу подобаващо висока цена.
Все пак добре, че си ни е хубавата природа да скрие грозното вмешателство на хората и да компенсира ненужно високите цени не само в Боровец, но и в останалите ни курорти. Според мен обаче, човек ако усети природата и планината с всичките си сетива, няма нужда нито от СПА нито от джакузи, а само от бели дробове да дишат чистия въздух, от очи да видят прелестите на природата, ръце да докоснат пухкавия сняг през зимата и зелените треви през лятото и сърце да усети пулса на планината!
Няма коментари:
Публикуване на коментар