Малцина знаят, че Пловдив е бил и ще си остане моят любим български град, е може би след Созопол!
За първи път се запознахме, когато от училище, преди вече доста години, ни заведоха на Пловдивския Панаир. Е, от панаира не си спомням много, но определено си спомням първото ми впечатление от града, а именно че е чист, подреден и хората се усмихват....
През всички тези години съм ходила още няколко пъти до панаира, но така и време не оставаше за стария град и това стана част от списъка ми "Трябва да направя тази година!".
След повече от 10 години "любов от разстояние", най-накрая дойде време да отделя заслуженото време и внимание на Истинския Пловдив и неговите прелести!
И този път не изневерих на старата традиция до Пловдив с влак.
Гара Елин Пелин, бързия влак София - Пловдив в 8.30 сутринта. Под "бърз влак", разбирайте бърз не защото е "Влака стрела", а защото не спира на всяка керемидка - по-точно пропуска по някоя и друга... Трябва да призная, че новите влакове т.е тези които са освежени от вътре наистина се различават от купетата от детството ми...
Качвам се аз и вътре чисто, розово, спретнато. Сядам си аз, но нещо ме смущава и се усещам, че то пък много спретнато... и като се огледах то било първа класа, а гледам на билета ми пише втора класа, не че някой ме е питал каква класа искам на касата де, но това е друг въпрос!
Като един истински съвестен гражданин си се преместих кротко във втора класа. Вярно там малко по - тесничко, но пак доста по различно, отколкото си го спомнях....все пак за последно пътувах с влак в зората на 21 век!
....Сменят се различни пейзажи....планини, села, тук там овце, тук там боклуци, някоя и друга изоставена сграда от времето на Соца и ТеКеЗеСетата, но като цяло България си е хубава, поне природата. Навсякъде зелено, може да не се обработва земята, но пък поне си е зелено. То добре че Природата е помислила за всичко, та бурените са зелени, иначе не ми се мисли какво щеше да се вижда през прозореца!
То пак добре, че сме малко, около 7 млн, та не сме успели да замърсим достатъчно...имаме си и синьо небе, че и звездите се виждат през нощта. Ето по това бием и Лондон и Ню Йорк, макар че то над София взеха все по-малко звезди да се виждат!
Ей така докато си седя и си пиша, ме заля носталгия по старите времена и по старите влакове, където човек можеше спокойно да си виси по прозорците и да си пуши или да се затвори в купето с приятели и да си разказваме вицове и истории на път за морето....
Определено, времето минава бързо, докато потъне човек в спомени по отминали времена или в планове за бъдещето и неусетно двата часа минават.
Гарата определено си е същата като едно време, центъра и Пощата също. Разликата е че едно време използвахме последната да разпращаме картички на приятели - знак къде сме били и че мислим за тях, а сега просто се "чекваме" с телефона си или постваме във
Facebook...следва продължение
Очаквам с нетърпение последващия ти разказ за Пловдив!Винаги ми е било интересно как хората гледат на Пловдив и като че ли аз започнах да гледам с други очи понякога,опитвам се да забелязвам неща,които години са били до мен,а аз съм подминавала.
ОтговорИзтриванео, според мен хората почти никога не дооценяват това което имат и това което ги заобикаля...винаги съм се чудила как хората, които живеят до морето, не седят постоянно на плажа...,но веднага се сещам, че аз живея до планини, пък я я посетила 2-3 пъти в годината я не...
ОтговорИзтриванеПродължението на разказа идва съвсем скоро :)