Последният ни ден в Рим

Рим

...... Ето така нашето римско пътешествие беше към своя край. По традиция станахме, беше отново леко мрачно, закусихме ииии поехме по пътя...

С цената на доста болки в краката, бяхме обиколили всички места, които си бях набелязала с желанието да видя, че и отгоре. За този последен ден остана да пообиколим пък на каквото попаднем попаднем!

С метрото стигнахме до хълма Пинчо, който се оказа доста спокойно място, от което имаше страхотна гледка към града. Предната вечер се изсипа доста дъжд, така че всичко беше мокро и задушно. 

изглед от хълма Пинчо 

От там се спуснахме по улиците, за наше щастие слънцето надви облаците, и обиколката стана още по-приятна.

В подножието на хълма се намира Piazza del Popolo  - в превод "Площада на народа", до който бяхме стигнали и преди. В центъра на този красив площад има египетски обелиск, от времето на Рамзес I!

Египетски обелиск на "Площада на Народа" в Рим

Тук надзърнахме в поредната църква (както в повечето църкви и тук се влиза свободно) - Santa Maria dei Miracoli. Вътре е спокойно и красиво място.

Преди да дойдем, докато си пишех "домашното" за Рим, попаднах на информация за някаква църква с черепи. Стана ми интересно и понеже имахме време, предложих на Люси да я намерим.  След малко мотаене, стигнахме до Площад Барберини, недалеч от който се намира и въпросната Santa Maria dei Capucini (между другото дали ви направи впечатление, колко много Свети Марии на нещо си се срещат в Рим?).

Фонтана на Площад Барберини

Рим - Една сбъдната мечта - Ден 4

     

Папа Бенедикт XVI

.... Дойде и заветната дата 20 Май - моят рожден ден. Преди да тръгнем един приятел, а сега вече и спътник в живота, ми каза че трябва да отида да видя Папата "заради него"!
Аз съм от хората, които си спазват обещанията, и затова като разбрах, че на връх рождения ми ден, Папата ще говори трябваше да го видим. Да не забравяме, че винаги някой като каже, че е бил в Рим, хората по навик го питат с насмешка " А Папата видя ли?". Е, ние го видяхме и него.
И така, след традиционната закуска с кроасан и кафе в хостела, взехме Метрото и отидохме отново до Ватикана и площада на Свети Петър. За съжаление времето беше лееко облачно, но това нямаше как да помрачи настроението ми. Тъй като пристигнахме доста рано, нямаше проблем да се настаним най-отпред.

След около час, площада се напълни с много хора от цял свят, с различни групи, някои от които носеха знамена или еднакви шапки.

Рим - Една сбъдната мечта - Ден 3

Двора на църквата "Свети Петър"

... След като се налюбувахме на Ватикана беше време да продължим, колкото и да не ми се искаше!

Единственото известно място, което не посетихме беше църквата Свети Петър и "невероятната" гледка от върха.

Свети Петър

 Единствената причина да не го направим беше невероятно голямата опашка, която се виеше из целия площад пред църквата. Беше невероятно, толкова много хора... С Люси си казахме, че ще изгубим прекалено много ценно време в чакане и решихме да си оставим това посещение за следващия път!

Отправихме се към Замъка Sant Angelo.

Sant Angelo

Той се намира на един хвърлей от Ватикана и входа е 12 евро. Честно да си кажа това посещение, особено за този вход, ме разочарова. Камъни и нищо друго.

 Единствено изгледа от покрива си заслужаваше.

 Ето защо си направихме малко снимки и излязохме.

Рим

 От там преминахме по моста и се озовахме от другата страна на реката.

Рим - Една сбъдната мечта - Ватикана

.....  Ден трети - 19 Май.

Само ден преди 30-я ми рожден ден, ставаме с мисълта за Ватикана. Какво ли не съм чула и чела за това място - прекрасно, претъпкано, чака се много за да влезеш и т.н.

Каквото и да ни предстоеше, ние бяхме решили да влезем защото какво е Рим без Ватикана - тази малка "страна в страната", приютила не кой да е, а самия Папа.

Пословични са разказите за опашката пред Ватикана. Мнозина съветват да си резервирате билет предварително онлайн. Да кажа само, че ако притежавате Roma Pass има друга опашка, по - къса (поне така си спомням). Иначе на обикновената опашка, която ни отне час и половина, можеше да се видят представители на стотици държави. Все пак беше Май, може би най-натоварения от към туристи месец. Да кажа само, е че най-удобния начин да стигнете до Ватикана е като вземете Метрото - Линия А,мисля че беше. Билети се купуват на място от машини, които работят с няколко езика по избор. Ако се затруднявате, както ние, просто се загледайте какво правят другите...

Пред вратите на Ватикана

опашката пред Ватикана

Входа беше 15 евро. Когато влязохме имахме избор на къде да поемем. Вътре има и карти на Ватиканските музеи. Бях чела, че потока от хора не ти позволява да се спреш и буквално те "влачи", но това не е така. Наистина има много хора, но винаги можеш да се спреш, да разгледаш някой шедьовър, да се снимаш с него и подобни неща.