Белоградчишките скали

Белоградчишките скали са едно от най - пленителните творения на Българската природа!

Отново по инициатива на Мишока, решихме да си направим едно мини излетче, този път до Белоградчишките скали. Разбира се плана беше за еднодневна екскурзия. Избрахме това място, тъй като напоследък се превърна в доста популярна дестинация, за хората които искат да опознаят родината и за тези, които искат да са сред природата.Миналата година Белоградчишките скали бяха номинирани в конкурса за новите 7 чудеса на света, но за съжаление не успяха да се преборят с "конкуренцията". Със сигурност обаче, всеки който ги види веднъж никога няма да забрави невероятните форми, изваяни от природата и невероятното чувство на спокойствие, което те залива, когато стоиш там и гледаш тези колоси, устояли на толкова бури и изминали години!
След кратък "съвет" с Google, решихме да поемем по по - краткия път,( обузначен като път 81 на картите) а именно през Костинброд, прохода Петрохан, Берковица и от там да продължим до Монтана, където да поемем по първокласния Е79, който да ни отведе до скалите.

Според информацията, която намерихме, пътя е около 170 километра и по наши изчисления трябваше да стигнем за около 2 часа, но както обикновенно човек си мисли едно, а става друго...Силно препоръчвам да не правите нашата грешка, тъй като пътят особено по завоите преди и след Петрохан е доста лош - дупки, които в сенките на дърветата въобще не могат да се различат, а някои от тях са си доста големички...Иначе природата е страхотна, навсякъде гори и още и още... за всички, освен за шофиращия, гледките бяха невероятни. Минава се през няколко китни селца, на улицата пред почти всяка къща се продава мед, кисело овче мляко и малини в малки симпатични дървени касетчици...така и неможах да видя кошери и овце, но това е друг въпрос...И така пътя само до Монтана ни отне около 2 часа. Там решихме, че е време да попитаме за посоката, тъй като на повечето табели пишеше Лом - Видин, което си е дооооооста обиколен път, а на табелата за Видин, която дефакто на нас ни трябваше, някой умник беше заличил надписа Е79 с бяла боя - много умно!!! Та стигнахме ние до Монтана, навлязохме в града и след едно голяко кръгово решихме да спрем и да питаме, защото стигнахме до зацапаната табела, на която беше оставен надписа Лом - Видин, а малко по - надолу, това го разбрехме по - късно, пътя наистина се разделя на две - единия е за Лом - Видин, а другия е за Видин през Белоградчик.

Вижте по-голяма карта

Спряхме на една бензиностанция и тъкмо гледахме картата, когато един възрастен човек ни предложи услугите си. Каза че работил по нашия край, че бил шофьор там..., е незнам дали беше така или просто се ориентира по регистрацията на колата, но след като ни разясни за двата възможни маршрута си поиска пари"Трябвали му 3,50 за билет..." , дадохме му, макар че явно това беше цената на едно патронче алкохол, нооооо какво да се прави!

Продължихме според неговите указания, т.е се върнахме до голямото кръгово и завихме на дясно, но там нещо не ни харесаха табелите и пак спряхме на първата бензиностанция, но този път решени да питаме работещите, а не да олекнем отново с някой лев. Докато си пиехме кафето, до нас седнаха една двойка с монтанска регистрация. Попитахме дали знаят пътя, и мъжът каза че е от Видин и знае много добре маршрута. Обясни ни, че има по къс път,но той не е в толкова добро състояние, и малко по - дълъг път, но той е първокласен Е79 и е в много добро състояние. Така, след едно ободряващо кафе и малко семки, поехме отново по пътя, по който така или иначе бяхме тръгнали първоначално...

По принцип освен леките обърквания, пресичайки някой град, досега обикновенната карта ни е била предостатъчна да намерим пътя! Така стана и този път. Пътят Е79 е много добър, не натоварен и природата е много красива - от дясно равни поля, а от ляво Белоградчишките скали, но "в гръб", да не забравям и небето....То е толкова Синьо, да по - синьо от колкото може да се види над София или околностите!

Отново има два маршрута, за да се стигне до скалите, единия е отбивка от първокластия път малко преди Белоградчик, а другият минава първо през града и след това се стига до скалите. Ние предпочетохме първият вариянт. Още с появата на първите скални образования човек остава удивен от това прекрасно творение на природата! Въображението ви кара да виждате в скалните форми най различни и причудливи форми. По принцип Белоградчишките скали са на територия с дължина от около 30км, което значи че нямаше как да ги обиколим. Затова след като видяхме една табела за Крепост Калето, решихме да я посетим. Между другото ако дойдете по - рано, което ние не направихме, може да посетите и пещарата Магура, намираща се до колкото си спомням на около 30км на север, посока Видин!

Ние избрахме да разгледаме Белоградчишката крепост Калето, една от най - добре запазените крепости в България!
Плаща се 4лв Вход, макар че така и не разбрахме за какво точно плащаме, тъй като навсякъде имаше боклуци, разбира се изхвърлени от "добросъвестните туристи"....В деня, когато ходихме ние, се снимаше филм в крепостта, не разбрах как се казва. Навсякъде се носеше италианска "реч", или по - скоро "крясъци". Тъкмо влязохме и както се наслаждавахме на крепостта, на скалите, на конете и на декорите и изведнъж се чу "СИЛЕНЦИО"..."Марио ела и разчисти тия туристи, че ще снимаме!" ?!! Вие как бихте се почувствали ако някой, и то чужденец, нареди да бъдете "Разчистени" и то при условие че сме си платили вход!!! В края на краищата като искаш спокойно да си снимаш просто плати на общината, пусни в медиите съобщение, че Белоградчишките скали са затворени за посетители за определен срок и готово, или просто ги включи в сценария...но да ни разчистват... просто не беше познал. Снимахме си се с оръдието, конете, снимахме си декорите и актьорите и след това си продължихме нагоре...

А отгоре, отгоре гледката е невероятна повярвайте, до където ви поглед стигне скали и красота и небе, едно необятно небе с малки облачета тук и там!

А иначе нагоре по стълбите има малко незнам дали "параклисче" е точната дума...

Хората с филма бяха разхвърляли навсякъде своите атрубути - изсушени чушки, яйца, разбира се пласмасови това беше веднага проверено, старинни чаши и други пособия. Аз побързах да се снимам набързо с една голяма чаша, преди Силенциото де ме бе видял от някъде и да размаха ръце...Имаше и нещо като яма пълна с вода, която силно напомняше за ямите за мъчения от филмите за войната във Виетнам, макар че се снимаше филм за Средновековието, но кой ли ги знае мож ли ги разбра братята Италианции и интерпретацията на някой откачен режисьор!

След като се насладихме на прекрасната гледка решихме да се поразходим наоколо. Слязохме от крепостта, Силенциото все така си шумеше наоколо...взехме си раничките с храна и тръгнашхме да изследваме пътеките.
Тъй като имахме нужда от "презареждане на батериите" поседнахме от другата страна на крепосната стена, на една полянка и ядейки се чудехме дали пък няма да изкочи някоя Баба Меца от гората..! Разбира се имахме и извесни опасения някой от екипа на Силенциото да не метне нещо през стената или недай си боже "по български" да си свърши работата направо от стената надолу...! След подхапнахме тръгнахме покрай крепостната стена, формите които природата беше създала определено раздвижиха въобръжението ни. В много от скалните образование се различаваха женски и мъжки форми, дупета, глава на камила, човек, разбира се и маймунската глава и много други...!



































След като заобиколихме едната част на крепостта, където по рано се бяхме изкачили по стълбите и гледали от високо, ние стигнахме до града Белоградчик, и по точно до едно прекрасно непретенциозно кафе, където обаче ни поднесоха най - гъстото фрапе, най - хубавото кафе и представете си Capy ягода, а за това по нашите географски ширини ( т.е София и околността) не са и чули. Най - важното обаче е че сервитьорката беше супер любезна и усмихната, което наистина ни впечатли повярвайте!!! И всичко това гарнирано с невероятната гледка на природата наоколо...Самият град също е много красив, все още незавладян от масовото бетонно строителство, сградите са много красиви, спретнати и поддържани, улиците те отвеждат нагоре и надолу и имаш чувството, че аха в края ще се появи морето....ето това е моята мечта от едната страна скалите, от другата моренцето, а по средата това невероятно спокойно и красиво градче...!

За да стигнем обратно до колата трябваше да минем през града и усещането поне за мен беше невероятно като от детството ми...Улиците лъкатушеха нагоре и надолу, бабите бяха насядали на пейка на "седянка", точно както и моята баба правеше едно време със съседките, хора видели много но все така засмени и учтиви. Имахме усещането, че долната махала беше "кралството" на котките, а горната махала на кучетата!!!
Срещнахме разбира се и една доста добре възствановена кола от "соц времето", превърната в подвижна реклама на местния хотел ако не ме лъже паметта!!! На финалната права на път за колата минахме покрай един навес, който ми направи голямо впечатление, вкючително и любопитния му обитател. В съседство пък в една горичка беше построена, предполагам доста отдавна, барака или по - скоро заслон, които определено ми напомняше на къщата на Баба Яга!!!
А тук може да видите всикчки снимки, с които се опитах да запечатам спомена за това прекрасно място....

Деветашката пещера, Крушунските водопади

Няма нищо по - хубаво от едно спонтанно съботно пътешествие до едно тъй красиво кътче от родината ни!
Главен виновник за събитието беше Мишока, само предложи "да отидем там..." и аз бях с две ръце за. Така за един ден беше измислен плана и беше определено менюто и хоп в Събота вече бяхме натоварени във Бялото Фиатче - аз, Мишока, Мишата половинка и д-р Десов. Пътя е много лесен и удобен, от която и точка на България да тръгнете. Ако се тръгва от София се поема по главен път Е 79 Долни Богров, Горен Богров, Прохода Витиня, Ботевград, Осиковица, Ябланица, след това има избор по "обиколния" път през Плевен или директно посока Ловеч, минава се през Български извор, Сопот. Ние лично минахме без да искаме по пряк път, второкласен е но иначе става без дупки и с малко движение, отбивката я намерихме без да искаме при село Микре на ляво, минава се през Соколово и Изворче и се влиза в Ловеч. Там трябва само да се кара по - бавно и да се следят табелите за Левски или в краен случай да питате, както направихме ние! Трябва да се хване пътя за Александрово. По принцип пътя е много хубав, не е натоварен, без дупки и с прекрасна природа като изключим нелицеприятните билбордове...Ние лично първо се отбихме до Деветашката пещера, поне да сме сигурни че нещо сме видели ако евентуално не намерехме водопадите! Моят съвет е ако ходите за един ден, първо да се отбиете до пещерата. На пътя има табела, на картата също е оказана къде се намира. След като се отбие от гладния път в дясно малко след това на един от завоите има стрелки към пещерата, в нашия случай и много паркирани коли. Един съвет от мен - пътя към пещерата е доста и е леко стръмен затова си вземете вода и удобни обувки, макар че аз успях и със сандалите...Ако обаче е валяло, помислете преди да тръгнете надоду, тъй като би било доооооста опасно и хлъзгаво!

Самата пещера е просто...невероятна, едно прекрасно творение на природата. В пещерите постоянно живущите са множество "летящи мишки". Някои от тях могат да се видят, докато летят, но по - голямата част спят през деня. Иначе в по - навътре в пещерата си е доста усойно и страшничко. Има и рекичка, извираща от вътрешността на пещерата...В нея разбира се имаше от монета за щастие до останки от нечия челюст!

Човек може да усети спокойствието на това място, особено ако има щастието да не слезе с голяма група, тъй като по пътя на долу срещнахме доста хора и чухме доста чужда реч. Жалкото е че подобни места са посещавани от повече туристи, от колкото от наши сънародници!

Разглеждането на пещерата отнема около 30 - 40 минути, тъй като реално се разглежда само входа и. Навътре в пещерата може да се влезе само с екипировка и професионален водач!

Село Крушуна е обозначено на картата, а и има и табели към него, така че е лесно за откриване. Когато обаче влезете в селото трябва да се движите по-бавно и да внимавате, тъй като табелата към Крушунските водопади и сложена на една ограда, най-вероятно от местните хора, на който им е омръзнало да упътват "заблудените" граждани...!
В началото на самите водопади има заведения за хранене, тоалетна и сувенири, а в селото може да намерите и къде да преспите, но за по - сигурно трябва да направите резервация седмица или две по-рано, особено в активния сезон. Разбира се има и удобни места за къмпинг. В началото на пътеката има бариера и се плаща "вход" от 1 лев. Така и не разбрахме защо е този вход, но силно се надявам събраните пари да се използват за почистването на пътеката и наоколо, тъй като за съжаление хората да доста недобросъвестни в това отношение. По принцип прехода нагоре към най-високия водопад не е особено труден, но трябва да се има предвид, че се изкачват стълби, които на места са доста стръмни и трудни! Като цяло обаче, човек остава без дъх пред величието на природата...

Разбира се не липсват и местни обитатели...




Той обаче е толкова навикнал с постоянния поток от хора, че не избяга, а дори позираше доста дълго време и с интерес разглеждаше "гостите си". Разбира се имаше и катерички, но те са доста по плашливи и предпочитат короните на дърветата.




Преходът отнема около час час и половина. Когато се стигне почти до най-горната точка се открива една невероятна гледка към най - високия водопад и към областта като цяло.

Има и нещо като полянка, където може да се направи пикник след изкачването - повярвайте ми храната е дваж по - вкусна сред тази природа. Разбира се студените води на водопада са идеален хладилник за бирата и другите напитни. Има и нещо като беседки, които в типично наш стил с "изрисувани" с всевъзможни "йероглифи"

Разбира се няма нищо по-хубаво да се постеле едно одеалце и направо на земята да се разположи човек, само на метър от водопада!

Само не трябва да се забравя, че човек трябва не само да се наслаждава на тази дивна природа, но и да я пази - от пожари и от замърсяване, защото за съжаление хората все още нямат навика да си прибират боклуците и често могат да се видят захвърлени кутии от цигари и пликчета. Добре е обаче че се намират и добро съвестни хора, които след като си направят "купона" си събират боклуците...