Orient house

Посещението на Orient hpuse в Истанбул е едно незабравимо преживяване, поне за мен. Разбира се, че винаги ще има недоволни, но на тях всичко им пречи! Удоволствието се предлага от почти всички туроператорски оферти за уикенд в Истанбул и струва около 35 евро на човек. Тази сума включва представител на фирмата, в нашия случай Реджеп, превоз, т.е с автобуса, две алкохолни и две безалкохолни напитки по избор, предястие - снежанка, салата от боб, кйополу и т.н, невероятно крехка пилешка пържола - най-сочната, която съм опитвала досега плюс салата, която само опитах - свежа току що нарязана, за десерт плато с плодове. Както се вижда от снимката моят избор беше "дегостация" на анасонова ракия - много приятна напитка, като нашата мастика, но с по-мек аромат и вкус.
За програмата гласувам и с двете ръце - от 8 до 12 часа! Забравих да спомена, че масите в иначе неголямото заведение са разположени като лъчи т.е. където и да си настанен можеш свободно да се любуваш на програмата. А тя включваше различни изпълнения на ансамбъл, водещ с невероятно неразбираем английски, кючекини - невероятни са, особено №3, певец, чието име не запомних, който изпълни песен на родния език за всяка една страна, чиито представители присъстваха в заведението, за нас имаше две изпълнения "Кога зашумат шумите" и разбира се "Бяла роза" - изви се хорце както се полага. Имаше туристи от най-различни държави - три маси българи,мароканци, датчани, англичани, американци, египтяни, италианци, испанци, финланци,шведи, гърци,турци разбира се, е може и да съм пропуснала някого! На всяка една маса имаше знаме, което помагаше на водещия, а и на изпълнителя по-късно да се обръщат към различните националности. Вечерта завърши с конкурс за най-добра танцьорка и тъй като останаха на финала няколко девойки, една от които българка, всичките бяха провъзгласени за победителки.
Един от най-интересните моменти, което ме накара да се смея със сълзи на очи беше, когато кючекиня №3 реши да "посвети" в изкуството на Ориенталския танц един възрастен англичанин, или може би американец. Гледката беше уникална наистина. Кръшната и невероятно красива танцьорка се движеше като змия и в кулминацията легна на пода изненадващо, което движение горкия господин и да искаше нямаше как да повтори!
Да кажа и две думи за заведението - не че съм пристрастна, но обслужването беше на едно много добро ниво наистина!

Египетския пазар - ухание на подправки и още нещо!

След невероятната разходка по Босфора с корабче по програма следваше вечеря. Да, но аз определено след Капалъ чарши бях решена да не пропусна и прочутия Египетски пазар - най-вече защото екскурзовода ни препоръча да отидем там ако искаме подправки, чай, кафе и локуми от прочути търговци. Речено сторено, реших че точно така ще си оплътня няколкото часа до вечерята. Лубезният екскурзовод обясни най-подробно на наяколко други жени от групата, мили пансионерки, как да стигнат и как де се приберат от там. Незнайно защо аз реших, че няма смисъл да слушам много внимателно, защото все пак те са 5 и все ще запомнят - да, но не, което не ме и изненадва тъй като по време на екскурзията се губиха не една или две из тълпата, добре че представителя на фирмата Реджеп излезе много свясно момче.
Тръгваме ние и в началото всичко е ок, минаваме през един подлез силно напомнящ на мила родна картинка, но разбира се тук имаше в пъти повече дрънкулки и в пъти повече продавачи и минувачи. Все пак намерихме пазар и тъй като аз имах опит с губенето в големи пазари реших този път да не рискувам. След бърз инструктаж да стоим заедно и да не забравят, че все пак сме и на вечеря, а и сме на 7 спирки с трамвая от хотела, което не е малко още повече че имах сериозни опасения че няма да е толкова лесно.
При влизането в пазара те обгръща миризма на подправки, разбира се обичайните подноси с чай, тук за разлика от Капалъ чарши се набляга на хранителните продукти, макар че има и доста дрънкулки. Моите спътнички бяха убедени, че трябва да се пазарят за едни чинии и това се превърна в цяла одисея в един дюкян. Те говорят на български, а продавачите няколко на брой на турски, но и двете страни се разбираха чудесно на езика на парите. Аз се включих като преводач тъй като нещо "преговорите"се проточиха. След един неуспешен опит на един от усмихнатите продавачи да ми продаде виагра - нашенски орехи леко захаросани, се отказа и аз се забавлявах как "бабките" побъркват другия продавач. Тъкмо опаковаше една чиния на едната, другата я разубеди че трябва да се пазари и се започна наново всичко.Продавача ме попита за по сигурно дали говоря турски освен английски, но отговора от моя страна беше отрицателен и затове той наволя започна да говори нещо на другия - със сигурност не бяха мили неща по наш адрес!
И така след половин час ние излязохме от това дюкянче с 3 чинии и малко локум, да но проблема е че когато едната си купи нещо то и другата решава след 3 метра, че и тя иска. Аз се оказах в ролята на съгледвач, защото ако изгубехме едната край отиде ноща. След сериозно обикаляне и пазарлъци всички бяха доволни, моя милост си спазари два свещника и 3 чифта обеци - тръгвайки от единия чифт аз 5 лири, минавайки през 2 за 8 лири и стигайки до 3 чифта за 10 лири! Какво да се прави женска ми работа. Един съвет ако нещо не може да го спазарите, не се отказвайте след няколко крачки има същите неща с друг търговец готов за пазарлък!
Чайник не си взех, защото се оказа че е доста скъпичък около 40 лири, а като дъщеря на баща си реших, че и аз мога да си направя такъв - пакета чай в къщи чака да ми остане свободно време, че да направя чайника!
И така излизаме доволни, но тук започнаха перипетиите. Знаеше се, че сме на 7 спирки с трамвая, по случайност видях и посоката, когато екскурзовода им обясняваше. Лошото е че спътничките ми бяха разделени едните казаха насам сме, а другите натам. Видях отсреща спирката - от там ще си купим и жетончета - 1.30 или 1.40турски лири - само лири приемат за разплащане. Въпроса беше как да стигнем до спирката - попитам един продавач и тъй като английският му почти го нямаше, той остави помошника си и ни поведе да ни покаже - това в България няма как да стане! Заведе ни учтивия мъж до подлеза благодарих му и изчаках да дойдат и другите, слизаме през подлеза там същата тълпа като в предния - не че не спорихме 10мин ,че от тук сме били дошли, защото просто нямаше как да сме минали от тук, но нейсе примирих се. Излязохме благополучно от другата страна, но незнайно защо спирката сега беше зад нас, а това не е София да притичаш през шосето до нея. Паника обхвана милите дами - една от тях попита на чист български за посоката един продавач на царевица, които и отговори на чист турски, но интересното бе че се бяха разбрали и тя потвърди моето мнение. В големия подлес имало отбивка за спирката, но нали сме си късметлиики гледам аз две отбивки. Разбира се " С питане до Цариград се стига!". Попитахме една жена и тя с усмивка ни обясни коя е нашата отбивка. Намерихме спирката и аз си отдъхнах, решавайки че сме приключили със съмненията и със споровете. Да, но не!
Купихме си житончета, разбира се едната "девойка" имаше само евро, а другата си пусна житона с монетите в чантата и се за суети, че не са и дали житон....разбирайте че направихме сериозна опашка, но забележете никой не се развика гневно какво се мотаем.
Докато ги чаках попитах мъжа, които се грижеше за реда на спирката за посоката към Капалъ чарши - тъй като така и не запомних името на хотела пък Капалъ чарши, както и да го кажеш те разбират. Застанахме на перона и чакаме аз дишам свободно...и тъкмо идва трамвая, мотрисата едно към едно с тези в Софийското метро, и изведнъж една от спътничките като каза, че не сме в тази посока, а в другата и просто едва се стърпях! Не ми се спореше, просто ги убедих да се качат и да стоят на едно място, стоя си аз и си броя спирките кажи речи минахме покрай повечето от забележителностите от предния ден, изведнъж гледам че недоверчивата спътничка, която ми беше в опозиция пак пита за пътя, но се оказа че си е намерила приказка с българи живеещи в Турция. И така стигнахме до седмата спирка и слизаме, а сега на къде? Виждам часовника, които се вижда и от моята стая, но откъде да минем, пак повтарям тук неможе да минеш току така през пътя, през мантинелата и от другата страна!
Разбира се попитах един усмихнат мъж, който ни приканяше да влезем в заведението му, той незнаеше къде е хотела, но веднага попита продавача наблизо и ни опъти. Аз се успокоих, защото и предния ден бях минавала от там, но в групата пак се прокраднаха съмнения, умората обаче ме беше налегнала толкова, че не ми се и спореше - чувствах се като водач на детска група, да ме извиняват спътничките ми, които иначе бяха много мили през цялата 3 дневна екскурзия. И така след няколко метра, през които няколко мърмореха че не сме на прав път, свихме в пресечката с хотела и те най-накрая признаха, че съм била права!
Със сигурност мога да кажа, че ако не си падате ентусиасти, никога не трябвадапредприемате такива "рисковани" обиколки из Истанбул, но от друга страна тръпката е незаменима!
P.S. За съжаление бях прекалено заета да гледам някой да не се отдели от групата, и затова не успях да направя снимки на Египетския пазар!
Следва посещение на Orient house

Босфора!

Да плаваш по Босфора с корабче е може би едно от най-вълнуващите преживявания по време на тридневната екскурзия до Истанбул. Това удоволствие ни струваше по 20евро на човек. На втория ден, след посещението на Топкапъ и църквата Света София, дойде ред и на разходката. Времето беше невероятно, корабчето само за нас.... Огромните кораби, фериботи и лайнери, покрай които минавахме ни правеха незначителни, а вълните им ни люлееха като перце. Тъй като аз не мога да плувам имах известни опасения относно поведението на стомаха си по време на пътуването, но нямаше повод за притеснения. Гледката беше невероятна слънчевите лъчи си играеха по повърхността на водата, небето синееше, гледката....гледката спираше дъха. Представете си удоволствието да поседнете удобно и да се наслаждавате на исторически сгради, построени на 1-2метра от водата, модерните сгради, които се виждат малко по - навътре, красиви къщи сгушени сред дърветата сякаш са пуснати отгоре - няма следи от бетоновози напротив многогодишни дървета крият в сянката си голяма част от тези красиви къщи и нечии вили. Разбира се пред всяка къща вместо гараж има място за "скромна" лодка.
Лодката се придвижва първо по левия бряг, минава и покрай величествения Долмабахче,едва сега осъзнах колко огромен наистина е този дворец, минаваме и под един от мостовете не Босфора....невероятно усещане.
Беше ни обяснено, че малко по-надолу се намира и къщата от станалия известен турски филм "Шехеразада". За съжаление на някои от туристките разходката не включва ходенето до тази къща, но повярвайте ми и това, което имах възможност да видя за тези 2 часа наистина ми спря дъха!
Разбира се по време на това пътуване срещу една лира може да се поръча и кафе или традиционния турсти чай с бучка захар.
По време на разходката минахме покрай няколко лайнери, носещи гръмки имена като "Океанско село". Минахме и покрай мястото, където се строи тунел под Босфора, свързващ Европейската и Азиатската част.
Наистина са необходими дни, за да може да се разгледат повечето забележителности разположени на Босфора! Приключенията не спират до тук има и още.

Църквата " Света София" в Истанбул

След като се насладихме на съкровищата на двореца Топкапъ и на невероятната гледка от терасите, се насочваме към църквата Света София. В зависимост от броя на групата цената е около 13-14 евро за екскурзоводната обиколка плюс вход от 20 турски лири за двата етажа. Повярвайте ми заслужава си, и не се опитвайте да спестявате няколкото евро за екскурзовода - не правете тази грешка. Този архитектурен шедьовър не напразно е наричан от някои "осмото чудо" на Света. Името Айа София " Hagia Sophia" неправилно се превежда - храма е посветен не на Светата София, а на Пресветата Мъдрост, поне доколкото разбрах аз. Първата Света София е била изпепелена през 404 г., втората е построена през 415г. - унищожена през 532г. след възстание срещу Юстиниан. След неговото потушаване, той заповядал да се изгради храм, нямащ равен на себе си. Чувството вътре е невероятно. По огромните стени могат да се видят султанските знаци, а също така на места се забелязва и мозайката, която се намира под горния пласт боя. При мраморната врата може да се видят издълбани кръстове, които не са заличени напълно, а само запълнени. На някои от стените има невероятни мозаечни стенописи, извинете ме ако не употребявам правилния термин. Те обаче се снимат без светкавица, тъй като стотиците такива биха могли да повлияят зле на тези изумителни изображения. Аз разбира се бях толкова запленена, че не видях знака "без светкавица", но веднага се намери една водачка на българска група, да не споменавам фирмата, която не съвсем любезно се провикна да съм махнала светкавицата .....
Човек се чувства толкова незначителен в тези вековни храмове пълни с история, както каза една от спътничките ми -Ако можеха да говорят тези стени!
На излизане, след като задължително се полюбувате на многовековната врата, на чието качество биха завидели мнозина майстори, не забравяйте да погледнете назад и нагоре. Дори да не го направите, огледалото над изхода ще ви подсети, че има още един шедьовър, който не бива да пропуснете да видите! Следва продължение......

Истанбул - и аз бях там и аз го видях! - II част

След целодневното обикаляне на прекрасните забележителностти на Истанбул, и най-вече след като на два пъти се делихме с две от туристките на Капалъ чарши, а повярвайте ми то си е като да търсиш игла в купа сено, нямах сили за Рибния ресторант. Някои обаче го бяха посетили и бяха доста доволни, изгледа бил красив. На следващата сутрин следваше посещение на двореца Топкапъ и Църквата "Света София". Повярвайте ми не пропускайте нито едното нито другото.
Топкапъ е бил център на управление близо 400 години. След построяването на двореца Долмабахче, Топкапъ сарай губи статута си на официална султанска резиденция. Неговата реставрация започва след основаването на Републиката. Необходими били около 50 години, за да се възстанови първоначалния му блясък. Той се състои от няколко двора. В първия може да се види хилядолетно дърво и невероятна градина, влиза се през императорската врата - Баб-ю Хумайун. Тук се намират още дворцовата фурна, монетния двор, дворцовата казарма . На входа на втория двор се издига втората врата - Баб-ъ Селям, може да се види къде е бил поставен трона на султана. Доколкото си спомням именно тук трябва да си пожелаете нещо и да прекрачите прага с левия крак. От лявата страна на тази порта се намира Харема, които е наистина впечатляващ. Според екскурзовода той има около 400 стаи. За неговото посещение се заплаща отделно. За съжаление ние бяхме притиснати от времето и не го разгледахме както подобава. Към третият двор, предназначен само за султаните, ни отвежда вратата Бабюс - саадет. Тук можели да влизат само хора със специално разрешение, а обслужващия персонал се избирал след глухи и неми. Тук може да се разгледа една невероятна колекция от ювелирни, текстилни, художествени и други шедьоври на световни майстори. Разбира се тук неможе да се снима. Усещането е невероятно - вървиш от стая в стая и сякаш се пренасяш назад във времето. Изведнъж стигаш до тераса с умопомрачителна гледка - Босфора и един от мостовете над него. Лъчите на слънцето игриво танцуват по повърхността на водата....Тук разбира се може да правите снимки колкото ви душа иска, а ако имате късмета времето да е слънчево, Ви гарантирам че никогя няма да го забравите.
Има и Четвърти двор. Тук се намират най-красивите вили - Багдад и Реван, а също така и най-касно строената сграда в този комплекс - вилата Меджидийе. От тук се открива най-красивата панорама към минаретата и куполите на Галата и целия град. Тук има голям шадраван, както и Стаята за сюнет - обрязване. В този двор може да се вили още голяма стая, чиито стени са от стъкло, където е стояла жената на султана и е гледала как си играят децата в градината отпред. Има и медицински кабинет !
Следва невероятната Света София, разходка с корабче по Босфора и посещение на Ориент хаус.

За " Kapalicarshi" и пазарлъка

За Капалъ чарши бях чувала, че е огромен пазар и е абсолютно задължително да се посети освен ако не планирате да се върнете малко по-късно. Понеже посещението на това харизматично място не бе опоменато в офертата на избраната от мен фирма, аз любезно ги запитах с един кратък мейл дали все пак ще го видим този пазар. Беше ми отговорено много любезно, че все пак екскурзията е не търговска а обиколка на забележителностите, но ако попитаме екскурзовода той ще ни опъти. Така и стана с малко обяснения стигнахме до там. От тук нататък за многобройните приканвания да влезете и така нататък няма да пиша, но едно е сигурно няма дърпане и както казват някои пошляпване на жените по дупетата...Поне в мое присъствие нямаше! Търговците са толкова добри, че ти вадят душата с памук. Навсякъде има по един чирак, които по-скоро привлича клиенти, подрежда стоката и следи за кражби, но сделките се правят от истинския търговец - в повечето случаи мъж на около 40 години.
Няма начин да не си купите нещо - злато, със сигурност не евтино както преди, дрънкулки, колкото искате, разбира се синьо око за късмет под всевъзможни форми, многоцветни шалове и чинии въобще каквото ви душа иска, но внимавайте да не се изгубите и най - вече да излезете откъдето сте влезли иначи не се знае къде ше се озовете.
Пазарлъка е Абсолютно задължителен, дори и да нямате истинско намерение да си купите стоката. За дребните неща най - добра цена се спазарява за 2 или 3 броя като не се стеснявайте в предложената сума ограничение няма и най - вече ако не спазарите нещо тук, то може да го направите малко по - надолу.
Аз лично не можах да устоя на гривна, която ми я предложи усмихнатия продавач съвсем по "комшииски" за 60турски лири. След една чаша турски чай я спазарихме за 35лири като получих и една спебърно окрашение - Поне за мен си беше добро пазарене!
Може да се плаща в турски лири и в евро и в долари, важното е да се купува.
Най - важното е да не питате за цената и да се пазарите пред други клиенти, по - добре изчакайте, в противен случай няма възможност за голяма отстъпка от цената!
А що се отнася до транспорта - спирката на трамвая е почти до входа на пазара. Дори и на български да питате къде е Капалъчарши ще ви опътят - изпитано е от спътничките ми, а навръщане ви е достатъчна визитната картичка на хотела където сте т.е не че няма шанс да се загубите в многомилионния Истанбул, но все пак това незначи да се лишите от удоволствието да го посетите.
Един съвет от мен ако решите да ходите до Капалъчарши или Египетския пазар или което и да е друго място извън програмата, питайте водача как да стигнете, вземете си визитка на хотела, ако имате проблеми с връщането, не харчете всичко за дрънкулки, а оставете и за такси ако се наложи и най-важното ако не сте на екскурзията с някого по-добре посетете тези места сами. Така ще се лишите от "удоволствието", което аз имах да изгубя моите спътнички, търсещи чанти имитации и камъни Сваровски на Капалъ чарши и да се чудя как да не се изгубят 5 леко отнесени лелки в претъпкания Египетски пазар. Но както се казва и това са част от незабравимите моменти! На излизане може да се поглезите с дюнер има едно малко заведение от дясно на главния вход. Обслужването е наистина на ниво за такова заведение - приветлив младеж следи нещата да са както трябва, сервитьори не липсват, те са снабдени с малки машинки като телефон от по новото поколение, които изпращат поръчката ви по нататък по веригата за изпълнение,има и момиче с ръкавици, което се грижи за чистота. Наплива е голям, след като приветливия младеж забележи, че сте готови изпраща сервитьора да попита дали искате нещо друго и ви носят сметката. Докато похапвахме сладко забелязах, че кам 6 часа вечерта съседното магазинче спусна кепенците и сервитьорите от заведението, в което бяхме веднага сложиха 2 маси пред затвореното вече магазинче!!!

Джамията "Султан Ахмет" или Синята джамия

Със сигурност може да се каже че Синята джмия е едно от най-важните места, което трябва да посети, когато се озове в Истанбул. Тя е включена в почти всички, да не кажа всички, органинзирани екскурзии до този величествен град.
Джамията "Султан Ахмет", както е истинското и име се смята за един от шедьоврите не само в Турция, но и в целия свят. Шесте и минарета я правят толкова изключителна, а името с което е позната по целия свят"Синята джамия" идва от използваната във вътрешността синя боя и сините плочки. Главният вход е от страната на Хипотрума, а зад нея е имало и все още има пазарче за различни изделия, с приходите на което се е издържала джамията. Посещението на тази джамия е безплатно. Не се изискват дълги поли или забратки само е задължително събуването на обувките. Когато човек види това място от вътре му секва дъха. Високите тавани, от които се спускат обръчи с малки лампи почти до земята, дебели червени килими, огромни колони, поддържащи куполите, които пък от своя страна са невероятно красиво изрисувани. В джамиите мъжете се молят отделно от жените, според екскурзовода ни това е така тъй като би било неудобно жените и мъжете да се кланят смесено т.е мъжете да гледат жените наведени.. Джамията е построена така, че дори и през най-важните дни, когато се стичат тълпи от хора, всеки може да види михраба. Макар че горните части на джамията са украсени с боя, стените на галериите отделени за жени са украсени със специално изработени керамични плочи.
Витражните стъкла, които са около 260 на брой осветяват вътрешността на джамията пред деня.
До бълконите на шестте минарета се стига по спираловидни стълби, които в древни времена са били изкачвани по 5 пъти на ден от мюезините, които приканяли хората в джамията.
Определено това място си заслужава да се види не само самата джамия, а и целия район наситен с история и красота- Хипотдрума, Египетския обелиск, та дори и невероятния фонтан пред джамията, заобиколен от прекрасна градина!

Istanbul - i az biah tam i az vidiah! - I част

Още от началото искам да предупредя, че не съм родоотстъпничка, както биха ме нарекли мнозина от "широкоскроените" ми съграждани. Казвам го не за друго, а защото това което видях и за което искам да разкажа са просто моите обектнивни впечатления от този величествен град.

И така, както мнозина от нас, и аз реших да поглезя душата си с малка екскурзия до съседката Турция - без предубеждения, въоръжена с много интерес и един дигитален апарат - да живее създателя му!.

След кратка справка в необятния Интернет се спрях на една фирма, предлагаща екскурзии до там - исках всичко да е организирано и от мен да се изисква само разглеждане и наслада. Доста се двоумях дали да спомена името на фирмата тъй като съм невероятно доволна от тях, но знам че веднага ще реши драгия читател, че им правя реклама. Затова за сега няма да я назовавам, макар че познавайки себе си до финала мога и да променя решението си.

Пет дни след посещението ми в изненадващо приятния офис на туристическата фирма, вече бях пред Трафик маркет с няколко парцалки и бутилка родна минерална вода!.
След 2 филма, единия от които гледах а другия мен ме гледаше, стигнахме до границата. Там никакви проблеми кои какво е пренасял незнам, но минахме. На разсъмване навлязохме в предградията на Истанбул - нищо особено вилички тип прогимназия, с дворове пълни с зеленина и цветя.
Пристигнахме и в хотела. За него имах някои опасения, тъй като всички казват, че 3 звезди в Турция е като 2 в България. На тези хора ще им кажа, че ще има да вземат, защото и една трета от нашите хотели 3 звезди не са като този. Вярно може и да съм пристрастна и съм сигурна че много хора не биха се съгласили с мен, но това са си моите впечатления. За интересуващите се хотела се казва Ayama II - стаята ми беше чиста, чаршафите изгладени, кърпите в банята - 4 на брой, всяка сутрин се менят и чаршафите и кърпите. Закуската беше тип шведска маса - сирене, домати, яйца, кашкавал, кисело мляко, млюсли -за хората на диета, невероятни сушени кайсии, хлебчета, много вкусни пурички, маслини....

Тъй като настанаването става след 12 часа - за разлика от нашенско, в Турция хотелските стаи се освобождават към 12 часа, ние се отправихме на панорамна обиколка на града, а той повярвайте си е доста голям - скромните 160км дължина и официалните 14млн.жители - за неофициалните Вие решете колко са...

Обиколката беше невероятна - Синята джамия; създадена 1609-1616 по разпоредба на султан Ахмет Първи, наречена на негово име, но останала в историята като Синята джамия, заради използваната синя бояи сините керамични плочи>, Египетския обелиск;издигнат пред храма на Карнак в Луксор през 1490г.пр.н.е. от фараона Тутмос Трети в чест на победата му при Месопотамия,по-късно донесен в Истанбул от един римски император>, Колоната на Константин, фонтанът на Вилхем;чешма с осмоъгълна форма, намираща се на входа на хиподрума, подарък за султан Абдулахамид Втори от германския император Вилхем Втори>. Със сигурност да четете тези имена е едно, а да ги видите със собствените си очи е съвсем друго и всичко това придружено с разказа на екскурзовода. Разбира се нищо неможе да се сравни с гледката на Босфора и преминаването по един от трите моста, свързващи Европейската и Азиатската части. Гледката е поразителна, панорамата незабравима. Знам, че звуча като агитатор, но града ме заплени. Това си личи и по скромните 800 снимки, които успях да направя. Не нямам японски корени, но бях с дигиталния фотоапарат като японец на екскурзия...! Това обаче ми даде възможността да споделя красотите на този многовековен град с вас, посредством тези снимки.
Посетихме и прочутата църква Свети Стефан - първоначално построена от дърво, но след два пожара, е била направена поръчка в Австрия за желязна конструкция. Тя е била доставена с кораб и е сглобявана повече от месец. Наистина отвън има странен вид в смисъл, че не се вижда всеки ден църква от метални листове. Вътре обаче усещането е като във всеки друг наш храм. Аз имах късмета да е отворена за посетители - запалих свещ и си купих икони!
Друго място, което всеки посетил Истанбул трябва да види е двореца Долмабахче - българският език е богат, но все пак ми е трудно да определя точните думи за това място - великолепен израз на стремежа за величие и пример за майсторството на занаятчии и майстори от целия свят. Дворецът е невероятно, спиращо дъха място!. Изграден е от Карабет Балиан в периода 1843-1856г. Дворецът има 285 стаи и 43 зали. Целият оригинален декор на двореца, мебелите, килимите, пердетата и всички други вещи са запазени, дори стъклата са автентичи. Това е място, на което все още могат да се видш прекрасния 500кг полилей, подарък от Английската кралица, платна на Айвазовски, мечи кожи от Русия, великолепни шедьоври от слонова кост, камини от мрамор в нежно розово и зелено, невероятни килими, макар и поизбелели от времето, но все пак впачатляващи с размерите и изработката си. Според повечето хора двореца Долмабахче е по-голям от Версайския дворец <там все още не съм била, но като го посетя и него ще ви кажа със сигурност кой е по-голям>. Поради големия туристически интерес, за да се съкрати обиколката, беше забранено снимането дори срещу заплащане, но когато затворя очи дори сега е пред очите ми невероятното стълбище, в предверието на което султана е карал посланиците да го чакат.Разбира се както пред всяка джамия, така и тук има голям съд с найлонови торбички, които се поставят на краката. В противен случай хилиядите туристи, които прииждат от близо и далеч - с автобуси, самолети или скромни 11 етажни лайнери, които са честа гледка в пристанището наблизо, биха разрушили тези шедьоври на изкуството.

Долмабахче е наистина едно "малко"бижу на самия бряг на Мраморно море, мястото където през 1938г. е починал така почитаният тук Кемал Ататюрк. За съжаление по време на моето посещение не беше разрешено снимането в двореца дори срещу заплащане заради огромния наплив от туристи, а иначе 6лири за фотоапарат и 15 лири за камера.

Друго прочуто място в Истанбул е небезизвестния Капалъчарши - покрития пазар - създаден през 1461г. по заповед на султан Мехмед Завоевател като пазар за дюкяни да търгуват с различни текстилни изделия. С времето"чаршията" се разраства постепенно. Първоначално е била изградена от дърво, но след пожар е ремонтирана и направена от тухли и камъни, придобивайки днешния си облик.

Повярвайте ми това място е рай за хората, които обичат да се пазарят и да им отделят цялото внимание на света, рай разположен като чели на няколко свързани улици, където шанса да се изгубите е доста голям. Златото гали окото в началото, но след това незнаеш в този магазин влизал ли си или не, защото те са еднакви отрупани с накити, с по един или двама продавачи приканващи ви с мили думи да влезете. Направите ли тази грешка те ви вадят от пиле мляко и не спират усмихвайки се да ви казват "комшу цена само като за теб". Разбира се може да се пазарува в турски лири, евро, долари и каквото си поискате. Цената много бързо преминава от една валута в друга и всямо магазинче е снабдено с няколко калкулатура така продавачите комуникират на езика на парите с хора от всички краища на света.

Пазарлъка е задължителен за каквото и да било. Сред многоликата тълпа се промъкват мъже с турски чай, които тук се пие в промишлени количества - около 1/3 запарка от турски чай и 2/3 гореща вода. Разбира се ако се заседите в някои магазин веднага се сервира чай или кафе по желание на "клиента".

За щастие ние го посетихме в прохладен ден, защото дори не искам да си представям каква е температурата на това място през летните горещини..

Злато, локум, сини очи за късмет, красиви шалове, невероятни керамични чинии и съклени свещници във всякакви цветове са само малка част от предлаганата стока. Според нашият екскурзовод за съжаление Капълъ чарши се е променил под напора на хилядите туристи идващи всеки ден на талази. Златото вече нее най-евтино на това място, напротив в града може да се закупи много по-изгодно отколкото на прослолутия пазар, но удоволствието да се пазариш е незабравимо наистина. Кой печели и кои губи никои не може да каже...
разказа не свършва до тук има и още